Исихазъм и Варлаамитство

 

-          Същност- исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е мистическо течение

В православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.

 

-          поява- Исихазмът се разпространява в края на XIII и началото на XIX век в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров.

Зографският манастир e едно от местата, където  исихазмът намира здрави корени.

 

-          проповедници-  Около 1335 г монахът св. Григорий Синаит и българския цар Иван Александър.

В манастира бързо започват да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни селища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Григорий Палама - един от най-силните привърженици на исихазма.

 
-          разпространение на исихазма- завръщайки се в родните си места монасите, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят. Тежката действителност, особено по времето на турското нашествие, кара много хора да търсят убежище в манастирите и там да се отдават на исихастката молитва.
 

-          особености- най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

 

 


 
-          същност- еретично философско- богословско движение, занимаващо се с въпроса за същината на енергията на Бога, проповядващо достигане до истината по пътя на логиката. 
 
-          поява- възниква във Византия и България през XVв
 
-          проповедници-  монаха Варлаам  Григорий Акиндин
 

-          особености-  Подобно на исихастите варлаамитите също смятали, че вярващият трябва да осъществи връзка с бога, но най-важно според тях било да се разкрие божествената същност, т. е. да се познае бога. Пътят към това познание Варлаам виждал в използването на логически аргументи и силогизми, почерпани от философията на Аристотел.