Конференциите във ІІ Световна война – историческо есе

&nbs ;Втората Световна война е глобален военен конфликт, протекъл през средата на ХХ век (1939-1941). Това е най-голямата война, позната в историята. В нея участват 61 държави. Действиятя се водят на 5 континента и 3 от океаните.

 Според мен, важна роля, за разрешаването на всички военни действия и развръзката от войната, се явяват именно проведените конференции.

 Първата конференция има голямо значение за бъдещето на Германия. Проведена е на 28 ноември – 1 декември 1943 г. в Техеран, където „Тримата големи” решават да бъде създаден втори фронт. Решението, което вземат и осъществяват Чърчил, Сталин и Рузвелт, дефакто дава началото на трудните години за Хитлер.

 Втората конференция, проведена от „Тримата големи”, е в Яута (4-11 февруари 1945). Там те буквално вече искат мира. Според мен, тук тяхната цел се превръща в необходимост. Те са устремени да поемат по един нов път – мирния, защото именно мира е другото лице на войната. Решенията, които вземат на Яутенската конферуенция са: продължаване на военните действия до капитулация на Германия; разделяне на  Германия на окупационни фронтове; Германия да плаща репарации. Наистина решенията не са взети просто така. Аз мисля, че изходът при тези обстоятелства е ясен, защото, която и да е държава би била нипосилна и в случая би капитулирала.

 Макар и Хитлер да е бил доста настоятелен и обвзет от мисълта, че ще завладее света  си мисля, че не е имал особени шансове да довърши и спечели започнатото. В крайна сметка, краят за него и Германия е еднакъв.




 По-късно, на 19 юли до 2 август 1945 г., се провежда Потсдамска конференция, където участват Сталин, Труман и Чърчил. Това, което вземат като решение, е да се подготвят мирни договори с победените държави. Тук първата стъпка в разбирателството е съгласието.

 Изводът, който мога да направя от мирните конференции в Техеран Яута и Потсдам е, че без глобална представа и политика – няма шанс за успех. Дипломатическите ходове на Сталин, Рузвелт и Труман, са прекрасен учебник за преговори и политически ходове на високо ниво.

 За щастие, крайната цел – завладяването на света, не е постигната, но според мен не е изключен вариянта, че тази опасност може отново да се повтори. Все си мисля, че тези неща не трява да се повторят и че хората не трябва да позволяват отново да бъдат пожертвани!