Паисий Хилендарски и „ История славянобългарска ”

Паисий Хилендарски е роден в град Банско през 1722 г. Не се знае кое е светското му име. Той има двама братя. Лаврентий е игумен на Хилендарския манастир. Другият брат на Паисий – Хаджи Вълчо, често посещавал манастира и правел дарения.

Когато Паисий е на 23 години се замонашава в Хилендарския манастир при брат си Лаврентий. Там започва да пише и „ История славянобългарска ”. През 1761 г. Паисий заминава за град Сремски Карловци, където намира две книги, които са източник на информация за „ История славянобългарска ”. Едната книга е „ Историография ” от Мавро Орбини, а другата „ Деяния церковная и гражданская ” от  Цезар Бароний .

Паисий се връща в Хилендарския манастир, след като вече е събрал информация, но се премества в Зографския манастир, поради неразбирателство между монасеите в Хилендарския манастир. През 1762 г. „ История славянобългарска ” е довършена.

Паисий започва да пътува като таксидиот ( това е пътуващ православен монах. Той събира помощи и доброволни пожертвувания за своя манастир. Таксидиота изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани с християнската религия) и така разнася „ Истария славянобългарска ”.

Първи препис на Историята пряви Софроний Врачански през 1765 г.

Известни са около 60 преписа.

Паисий Хилендарски умира през 1773 г. Станимака ( Асеновград ).

Особености на Историята:

-краткост, за да се преписва лесно

-написана е на говорим български език

-не представя достоверно българската история, а по един идеализиран начин, защото

 цели да накара българите да се гордеят с произхода си

Значение на „ История славянобългарска ”:

Тя е проявя на просвещението, тъй като българското възраждане обединява тенденции, които са характерни, както за европейското просвещение, така и тенденции, характерни за европейския ренесанс.

В Историята Паисий никъде не призовава пряко за бунт и въстание. Той казва „ четете и знайте историята ”.