Златен век на българската книжнина

По в емето на Симеон, двете големи средища за подготовка на български бунтовници в столицата и в охридската област, се превръщат в книжовни школи. Преписването на богослужебни книги става само една малка част  от тяхната дейност. Много сили са хвърлени  за превеждането на съчиненията на големите християнски богослови, а редом с тях  на славянски език се появяват и много от четивата на византийския елит.
 
Около владетеля в Преслав се създава кръг от високо образовани книжовници, за които славянският език е не само богослужебен, но и литературен. Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и Константин Преславски са имената само на трима от тези достойни мъже, чиито усилия правят част от българската литература различни сборници с поучения, с поезия, с полемически или похвални слова.
 
Преславските преводачи „ дописват ” много от преводите на популярни византийски съчинения – хроники, шестодневи, като добавят към тях описания на българската столица или подробности  от времето на Симеон.  Вдъхновени и често поощрявани от Симеон, тези мъже усъвършенстват и самата глаголица, съставена от Кирил и Методий. За образец им служи византийският ръкописен стил, който се използва в императорската канцелария. Обновената писменост по – късно е наречена от изследователи „ кирилица ”.
 
 Плодът от усилията на българския владетел през Х век е останал в историята под името „ Златен век ” на цялата славянска и християнска култура.
 
Създадената тогава книжнина играе важна роля в историческата съдба на българите за вековет напред. Симеон отпуска средства за построяване на училища и библиотеки, да събира цели армии от преводачи и да осъвършенства дори писмеността.