Магна Харта и какво представлява тя?
Хартата на свободите, по-известна като Магна Харта, е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 година. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от дейст
id="internal-source-marker_0.6967346749684937" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;"> Хартата на свободите, по-известна като Магна Харта, е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 година. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт.
Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Билът на правата и началото на Конституционата монархия в Англия.
Първоначално Великата Магна харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана.
Подписването на Магна харта станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дава права и привилегии на феодалите си.
Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.
Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.