Анализ на изторическата личност Сталин

Стал н е една противоречива и същевременно лесно определима личност в руската, а и в световната история. Трудно е да се каже като какъв точно ще бъде запомнен той определен с простите думи на едно дете – добър или лош. За невръстното дете рядко има средно положение и това до известна степен остава и у зрелите хора. Всеизвестен факт е, че без неговата намеса Хитлер едва ли щеше да бъде победен, а и още по-малко със СССР за съюзник и това го определя като избавител на света от напастта наречена нацизъм. Но едно дете все пак би попитало простичко – ,,Значи е добър?" Такъв ли е наистина? Или просто е следвал егоистично своите интереси? Историята показва с много факти, че това е така, но и обратното същевременно.
       Сталин е последовател на комунизма и затова съвсем естествено за него е да поиска и в последствие да заеме длъжността на Ленин след неговата смърт(януари 1924г.). Той се счита за лидер и наистина успява на накара милиони да му повярват, а останалите които не му подчинят биват репресирани или убити. След поемането на властта много от поддръжниците му също биват обявени за безследно изчезнали – като Лев Тротски, защото те вече стават ненужни, а и с интелигентността си биха могли да поставят пречки пред желанията на Сталин. Самият той не би могъл да се похвали с голямо и престижно образование. Завършвайки духовна семинария той не е бил кой знае колко просветен, но все пак обичал да се заобикаля с интелигентни, но марионетни по своето държание хора. Хитър по своята същност Сталин не прави грешката да завземе властта изведнъж, а го прави постепенно наслагвайки пласт след пласт своята сила върху партията.
       Няколко години преди започването на Втората Световна Война СССР води много активни преговори: тайни с фашистка Германия и явни с Англия и Франция, но поради неудовлетворяването на всичките му желания обединени с бавните и не точни отговори, които вторите му дават той прекъсва преговорите с тях и подписва пакт за ненападение с Германия (23 Август 1939г.). Така се започва сътрудничеството между двете най-обсъждани личности на миналият век.
       Между Хитлер и Сталин има доста прилики. Като най-набиваща се може да се посочат техните псевдоними - и двамата по една или друга причина не са харесали оригиналните си имена и са измислили нещо по-запомнящо се и силно като значение и звукова твърдост. Прилики има и в идеологиите, в които вярват – като култ към вожда, специално законодателство, специална символика и др. Но най-фрапиращото при тях е, че двете идеологии взаимно се ,,ненавиждат" и въпреки това техните лидери стават лоялни съюзници за известно време.
       В навечерието на Втората Световна война Сталин стриктно спазва своите задължения да отвоюва западните райони на Белорусия и Украйна, но все пак решава да се презастрахова и подписва нов договор с Германия останал в историята с името Договор за дружба и граници (28 септ. 1939г.). Следващата негова стъпка е отново въз основа на подписаните договори – той започва война с Финландия.
       В ранната сутрин на 22 юни 1941г. Хитлер нахлува в границите на СССР с различни по националност армии и така започва изпълнението на планът ,,Барбароса", който цели бавно унищожение на народът в границите на Съветският Съюз. Сталин реагира много остро на тази измяна, 3 дни той не може да асимилира действията на Германия. Но още в първите крачки към изпълнението на написаният план Хитлер среща трудности в лицето на Ленинград. За 900 дни обсада ленинградчани не се предават. Нацистките армии се насочват към Москва, но там армията под командването на ген. Жуков успява да ги отблъсне и да премине в настъпление. Тези маневри дават възможност на Сталин да се съвземе от шока и да предприеме радикални мерки срещу бившия си съюзник. Създава се антихитлеристката коалиция, идеята за която дава Уинстън Чърчил, към нея се присъединява и САЩ.
       Следващата тежка битка, която Сталин води е битката при Сталинград в последствие превърнала се в лична война между него и Хитлер със своите 250 денонощия. Тя завършва с капитулация на командването на Паулус и предаването на 91 хил. войници и офицери. Следваща голяма битка е битката при Курската дъга, която е продължила 50 дни и нощи и отново завършва с победата руските армии.
       Краят на войната започва с капитулацията на Италия (1943г.). Сталин се съгласява да се открие втори фронт с цел да се изтощи Германия (28 ноември-1 декември 1934г.), а тя капитулира за негова радост и на съюзниците му на 9 май 1045г. Разпределяйки сферите на влияние в Германия СССР получава половината от територията й. Япония капитулира последна на 2 септември 1945г. Сталин ликува.
       След края на войната лидерът на СССР възстановява старият ред в пределите на владенията си. Вероятно е смятал, че щом комунизмът е успял да се пребори с такава сила като нацизма тази идеология и политика я чака бляскаво бъдеще, още повече че той силно е вярвал в нея.
       И сега Сталин и неговата политика не могат да се опишат едностранно, засега той е конфликтна личност и ще продължава да бъде такава докато комунизмът има почва, на която да расте. Дали идеите на Карл Маркс са утопични или реални и дали комунизмът е нещо необходимо на обществото се опасявам, че ще разберат поколенията след нас.