Цар Симеон Велики

С

меон е управлявал България през периода 893-927 г. Възпитаник е на Магнаурската школа в Цариград. При него българската държава достига най-голямата си площ в цялата си история, а неговите походи на юг неведнъж поставят в критично положение самото съществуване на византийската империя. По времето на Симеон княжеската (ханска) титла на българските владетели "прескача" кралската и прераства в царска, а българската архиепископия е въздигната в достойнството на патриаршия. Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които постъпват в хазната, дават възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена са посети при Борис, се устремява към своя апогей - България на Симеон навлиза в своя "златен век". Катаклизмите от по-късните епохи стават причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това е вече факт достатъчно красноречив сам по себе си. Симеон, подобно на Крум, умира на 27 май 927 г. от сърдечен удар при подготовката на поредната кампания срещу Цариград.