Българската култура през ХV-ХVІІ век

К

ИЗАТА В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ
Дховния живот на българите и другите балкански народи преодолява тежки изпитания и доказва зрелостта и жизнеността на християнската култура и нейната хилядолетна традиция.Налагането на османската власт ,предхождано от военни загуби,масови страдания,гибел на държави е победа на исляма-друга религия и мирогледна система. Мнозинството от балканските християни, преживяват дълбок стрес. За тях иноверното владичество е наказание и изпитание , изпратено им от техния християнски Бог.Това е голямата идея,която спасява от разтление вярата им в Христа,а чрез нея –тяхната култура и тях самите като европейски народи.Похвалното слово на Евтимий от Григорий Цамблак свидетелства,че за последния патриарх на средновековна България тя е щитът,с който той брани своето паство.
Примерът на патриарх Евтимий е моделът,чрез който българското духовенство отстоява християнския дух на своето паство.Преодоляването на моралната и идейна криза е дълъг процес, в който голяма роля играе средновековното наследство.Резултат на хилядолетна еволюция,българската култура от векове е завършена и действена система от религиозни идеи,нравствени и етични ценности,художествени и литературни жанрове,живописни канони,архитектурни схеми,привички и норми в ежедневното поведение на човека и обществото. Те са културния фон,в който тече животът на личността и народа. Разнообразни,сложни взаимосвързани са процесите,които се осъществяват в различните нива.
Средновековната и елитарна култура през последните десетилетия на ХІV век достига своя връх в творчеството на представителите на Търновската книжовна школа.То се утвърждава като всеобщ еталон за достоянията направославното християнство.То носи тенденциите за преминаване към нов етап във високото ниво на българската култура.Османското завоевание рязко прекъсва този път.Но следите му остава както в националния културен фонд,така и в този на православието въобще.
Османското владичество изолират българската и балканската култура от динамично развиващия се европейски свят.Именно през ХV и ХVІ той преодолява Средновековието в духовния живот на човека и обществото.
Разделянето на християнския Югоизток от католическия Запад започнал след църковната схизма 1054година в културните им системи натрупва противоречия и враждебност.Но общохристиянските ценности и еднаквата степен социално развитие запазват целостта на общоевропейската култура. След ХV век тя рязко се разграничава в своята динамика ,става асинхронна за Изтока и Запада.Балканските народи остават в Средновековието,а Запада преминава в бляскавия Ренесанс.
С унищожаването на средновековната българска държава - гаранция за развитието на просветата и културата на българите, се ликвидират и институциите , които допринасят за успешното им развитие. Книжовните средища и школи,училища, църкви и манастири са унищожени или западат. Една част от книжовниците бягат в съседни страни или в Русия. Книжовната традиция се запазва в отделни църкви, манастири, килийни училища, книжовни школи (София през ХVІ век, Етрополе през ХІІ век). В българските земи завоевателите се стремят да утвърдят своята култура, дълбоко религиозна по своя характер, противоположна на културата на покореното население. Между двете култури има дълбоки противоречия и много малко са заемките и влиянията между тях. През вековете на Османското владичество липсата на български народностни институти ,на българска църковна организация, както и противодействието на управляващата османска администрация и на Цариградската гръцка патриаршия през ХVІІІ и ХІХ век са основна пречка за развитието на просветата и културата на българите.
Религиозно,идейно ,езиково елитарната османска култура е чужда и недостъпна на православните християни. Те я отричат и и противостоят с всички възможни средства.Влиянията мужду двете култури обаче не могат да бъдат избегнати в масовото,народното ниво. При тази трайно действаща ситуациа пред българската култура има само един възможен път-да съхранява,поддържа и препредава средновековното наследство.
КНИЖНИНА И КНИЖОВНО НАСЛЕДСТВО

Възстановяването на манастирите в българските земи е първата стъпка за запазване на книжовността и нейното развитие чрез тънък слой от образовани хора. Първият голям духовен център,който възтановява своята културна дейност ,е Рилският манастир.От 70те години на ХV век датират следи,говорещи за значима стойност и значителна по количество книжовна продукция. Предполага се, че заедно с мощите на св.Иван Рилски манастирското братство пренася от Търново и множество образци на българската книжовност-от съчиненията на големите апологети на православното християнство до творбите на патриарх Евтимий.Доказателство за това е Римският панагерик,сборник, който съдържа 111 съчинения на византийски и български автори. Той е завършен от Владислав Граматик ,който включва и своя оригинален “Разказ за пренасяне на мощите на св.Иван Рилски от Търново в Рилския манастир”.По същото време монахът Гавраил съставя сборник със слова на Йоан Златоуст. Преписваческата традиция е възтановена.Осигуряват се необходимите за църковния култ книги-евангелия,молитвеници,сборници с химнопеения и др.Създава се килийно училище ,в което се учат поколения книжовници,духовници и преписвачи.
Рилският манастир възстановява средновековния модел на културен център с трите му основни функции: запазване и преписване на книжовното наследство,обучение на грамотни и образовани хора и създаване на нови творби.Това се възприема и преповтаря от други манастири.
Множество запазени до днес ръкописни книги показват важна тенденция ,която достига своя връх през ХVІ век –утвърждаването на София и околните и манастири като активен духовен и просветен център.Монаси от Драгалевския,Лозенския,Черепишкия и др.манастири преписват евангелия ,четвероевангелия ,псалтири и апостоли,минеи и осмогласници. Те са необходими за проповедническата служба и за обучение на бъдещите духовници на православието.Според Ст.Герлах в 1578 г в София има 2 училища.В тази жизнена духовна среда се написват и две оригинални творби-Житията на св.Георги Нови Софийски и на св.Никола Нови Софийски.Авторите на житията поп Пейо и Матей Граматик ,следват един класически литературен жанр-жития на светци за вяра.Те предлагат на своите читатели пример за отпор срещу ислямизацията и издигат нов културен герой-светеца –мъченик за христовата вяра.
През ХVІІ мрежата от книжовни средища става по-плътна.Множество са сведенията за действащи килийни училища .Като духовни средища се утвърждават Етрополския манастир”Варовитец”,Врачанският”Света Троица”,Тетевенският “Свети Илия”.Появяват се книжовни средища извън манастирските стени. В с.Аджар/Карловско/, в Дряново,в с.Горна Митрополия/Плевенско/ свещенници и светски хора създават голям брой книги.Книгопечатането –голямото откритие на Гутенберг ,идва късно в българските земи.първите български печатни книги са издадени през 60-те години на ХVІ век от Яков Крайков във Венеция.Печатни книги се внасят и от Русия и славянската печатница в Търговище-Влашко.
През ХVІІ век се появява нов литературен жанр-дамаскините.Преписи и преработки на сборника на Дамаскин Судит “Съкровище”,съдържащ поучителни слова..Те бързо се смесват с апокрифи,жития и исторически творби и стават любимо четиво на грамотните.дамаскините,които добиват широко разпространение през ХVІІІ век ,говорят за важни процеси в българската куртура.Първият е стремежът на църквата да влияе по-силно в духовния живот на масите.Вторият важен процес е промяната на говоримия ,а чрез него и на литературния български език.Между ХV и ХVІІІ век се създава новобългарския език.
ИЗКУСТВОТО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Българската култура има стари и развити традиции в архитектурата и живописта.В удловията на османско владичество те стават еталони,но едновременно с това търпят и промени. Изчезва монументалната храмова архитектура.Чуждата власт разрешава строителство или по-точно поправката на малки,недразнещи мюсулманите църкви.Мнозинството от тях като тези в с.Добълско/Разложко/ ,в с.Марица/Софийско/,”Св.Петка Самарджийска”/София/ и др. са еднокорабни базилики.Църквата “Св.Богородица” в Бачковския манастир от началото на ХVІІ век възпроизвежда по-сложния строителен модел-кръстокуполната църква с барабанен покрив.От същото време датират и монументалните църкви в с.Арабанаси/Търновско/ .
В българската ,както във всяка православна култура,силно развита е живописта.Стените на храмовете са покрити със старозаветни,евангелски и житийни разкази.Живота на Иисуса и Богородица,на светци и мъченици са представени като сюжетен разказ в картини.Някои от тези фрески,като тези в Сесвавския манастир”Св.Николай” и Куриловския манастир”Св.Иван Рилски” имат силен символичен смисъл и теологична трактовка.
Силно развита е иконографията..Ликовете на Христос Вседържател,Богородица с младенеца,светците войни св.Георги,св.Димитър,св.Теодор Тирон и т.н. задължително красят олтарите на храмовете,внушават на вярващите страхопочитание и душевна сигурност.
Не малко са българските книги написани с красив шрифт.Калиграфията е дно забравено изкуство е широко разпространена.Някои от книгите са богато илюстровани.Художествена стойност имат и много от запазените днес предмети,използвани в християнския култ-кръстове,ризници на икони,обкови на книги,чаши за причастие ит.н. Изработени от сребро,понякога с позлата ,те следват традиция ,овладяна до съвършенство от майсторите в София,Чипровци,Враца и др. От ХVІІ век се появява ново изкуство-дърворезбата,която достига истински шедьоври в олтарите на много български църкви.
НАРОДНАТА КУЛТУРА

Културата на неписменото мнозинство от българския народ,изцяло е обхваната от православното християнство,съчетавайки го с езически вярвания и еретични представи. Тя е сложна мирогледна система,свързваща човека с Бога,хората и природата.В нея са кодирани правилата на живот и труд,на етика и естетика,на възможностите и ограниченията на отделната личност и за цялото обшество. Пример е народния календар,в който празниципосветени на християнските светци са изпълнени с езически ритуали и забрани.
Силно развито е устното творчество,което поема функциите на писмената култура.Народните песни,предания,легенди,приказки ,поговорки съхраняват спомена на миналото,обясняват преживяното.Те дават пример за бъдещето,носят надеждите и разочарованията на поколенията,живели под чужда власт.
През ХVІІ век се формира и още един въображаем герой освен създадените в този период Хитър Петър,Крали Марко Момчил юнак и пр.-Дядо Иван.Този герой постепенно въплъщава в себе си очакваното освобождения от османско иго с помощта на Русия.
През ХV-ХVІІ век българската култура запазва средновековните си характеристики,но в нея се пораждат идеи и явления ,които ще благоприятстват промяната и през Възраждането.

Исторически Извори:Жития на св.Георги Нови Софийски от поп Пейо