Кримска конференция-Ялтенска конференция

С

развитието на военните действия против фашистка Германия за съюзните държави ставаше  все  по-належаща обективната необходимост от нова среща на най-високо равнище. Президентът на САЩ предложи официално да бъде уредена нова среща на най-високо равнище. „При този толкова стреми­телен и толкова успешен развой на събитията — писа Руззелт на Й. В. Сталин в послание, получено в Москва на 19 юли 1944 г. — смятам, че би трябвало колкото е възможно по-скоро да се уреди среща между Вас, министър-председателят я мен". Чърчил бе напълно съгласен с тази идея- Рузвелт , Чърчил определиха датата на срещата приблизително през вто­рата седмица на септември 1944 г.. а за нейно място посочиха Северна Шотландия. Но предложеното от съюзниците време за срещата бе неподходящо за съветското правителство. „ ...обстоятелствата, свързани с военните операции на нашия фронт... — писа Й. В. Сталин в послание до Рузвелт от 2 август 1944 г., — не ми позволяват за съжаление да смятам подобна среща за възможна в близко бъдеще"
По предложение на Чърчил конференцията получи кодовото название „Аргонавт". Рузвелт разбра скрития смисъл на предложеното от Чърчил условно название. „Приветствувам Вашето предложение — „Аргонавт". Вие и аз — писа той на Чърчил —сме техни преки потомци". Съгласно преданието древногръцките герои заминали за бреговете на Черно море да търсят златното руно. Сега ръководителите на САЩ и Англия, които заминаваха за черноморския бряг. подразбираха под златно руно помощта на СССР за съюзниците, които по това време бяха изпаднали в тежко положение на Западния фронт, а така също окончателното съгласие на съветското пра­вителство да влезе във войната с Япония.
Същия ден в 16 часа и 35 минути в двореца Ливадия бе открита конференцията на „тримата големи". Освен ръководи­телите на правителствата в заседанията участвуваха министри­те на външните работи на СССР (В. М. Молотов), на САЩ (Е. Стетиниъс) и Англия (А. Идън) и техните заместници, по­сланиците на СССР в САЩ (А. А. Громико) и в Англия (Ф. Т. Гусев), посланикът на САЩ в СССР (У. А. Хариман) и посла­никът на Англия в СССР (А. К. Кер), ръководителите на военните ведомства на трите страни, както и дипломатически и военни съветници. По предложение на И. В. Сталин конференцията се председателствуваше от Рузвелт. Заседанията на конференцията започнаха с обсъждане на военните въпроси. През време на конференцията по поръчение на ръководите­лите на правителствата представителите на военните щабове на СССР, САЩ и Англия обсъдиха на свои заседания въпроси­те, свързани с координирането на бъдещите удари върху врага от изток и запад. Ръководителите на трите правителства обсъдиха на Кримската конференция политическите въпроси, които неизбежно трябваше да възникнат след поражението на хитлеристка Германия, включител­но въпросите за режима на принудител­но изпълнение на условията за безусловна капитулация и за , общите принципи на третирането на победения „райх”.    Една от задачите на Европейската консултативна комисия бе да формулира условията за безусловната капитулация на хитлеристка Германия, да определи съюзническите окупацион­ни зони в Германия и да разработи предложения за контрол­ния механизъм в Германия в периода, когато тя ще изпълнява основните изисквания за безусловна капитулация Освен това комисията се занимаваше с въпросите на възстановяване неза­висимостта на Австрия, с разработването на условията на при­мирието с България и други. В документа „Безусловната капитулация на Германия" бяха формулирани преди всичко военно-политическите условия на капитулацията, за което настояваше делегацията на СССР. Германия трябваше да прекрати военните действия на всички фронтове против въоръжените сили на обединените нации. Всички въоръжени сили на Германия, включително сухопътни­те, въздушните, противовъздушните и военноморските, СС, СА, Гестапо, както и всички други сили или спомагателни органи­зации, имащи оръжие, напълно се разоръжават и предават своето оръжие и имущество на представителите на съюзниците. Последните имат право да разполагат въоръжени сили и граж­дански органи във всички части на Германия по свое усмотре­ние. СССР, САЩ и Англия поемат върховната власт по отно­шение на Германия. В споразумението за окупационните зони в Германия и за управлението на „Голям Берлин" се предвиждаше Германия да бъде разделена на окупационни зони, като източната част на страната трябваше да бъде окупирана от съветски войски, се­верозападната — от английски, и югозападната — от амери­кански.
На Кримската конференция бе обсъден също въпросът за участието на           Франция при равни права с другите велики дър­жави в окупацията на Германия и контрола върху нея. През целия предшествуващ период на войната САЩ бяха против признаването на Франция за велика държава. До ноември 1944 г. те възразяваха заедно с Англия против участието на Франция в разработването на споразуменията за Германия. Едва по настояване на съветското правителство представител на Франция бе поканен през ноември 1944 г. да участвува в работата на Европейската консултативна комисия.
Във връзка с обсъждането на германския проблем голямо място в работата на конференцията зае въпросът за репара­циите. Ръководителите на трите правителства се съгласиха, че ре­парациите трябва да се вземат от Германия в три форми: чрез еднократно изземване от националното богатство (фабрики, за­води, съоръжения, машини, кораби, вагони и локомотиви, гер­мански вложения в чужбина) с цел да бъде унищожен военният потенциал на Германия под формата на ежегодни доставки на стоки от текущата продукция, както и чрез използване на гер­мански труд. При това се държеше сметка за печалния опит от решението на репарационния въпрос след Първата световна война, когато от Германия бе поискано да плати репарациите с валута, което в последна сметка допринесе не за отслабване­то, а за засилването на нейния военен потенциал. На конферен­цията Рузвелт призна, че тогава САЩ -отпуснаха на Германия заем, възлизащ на повече от 10 милиарда долара, но сега няма да повторят предишните си грешки.
На конференцията в Крим бе разгледан Въпросът за създаване на Организация на обединените нации за гарантиране на международната сигурност през след­военните години. След Московското съ­вещание на министрите на външните работи и Техеранската конференция през 1943 г. този въпрос заемаше важно място в междусъюзническите преговори.
Кримската конференция отдели голямo внимание на решението на полския въпрос, който бе предмет на оживена преписка между ръково­дителите на трите правителства и в навечерието на тяхната среща.
Признаването на временното правителство на Полша от Съветския съюз в началото на януари 1945 г. предизвика объркване в Лондон и Вашингтон. Чърчил признава, че пол­ският въпрос бе „най-неотложният повод за Ялтенската кон­ференция".
На Кримската конференция въпросът за Полша бе обсъден в два аспекта: за състава на полското правителство и за бъ­дещите граници на Полша. объркване в Лондон и Вашингтон. Чърчил признава, че пол­ският въпрос бе „най-неотложният повод за Ялтенската кон­ференция".
На Кримската конференция въпросът за Полша бе обсъден в два аспекта: за състава на полското правителство и за бъ­дещите граници на Полша.
Кримската конференция одобри „Декларация за освободена Европа", в която между другото се потвърждаваше необходимостта да се запази единството на трите велики държави при решаването на най-важните проблеми, отнасящи се до освободените от гос­подството на фашистка Германия народи. Трите правителства заявиха, че трябва да бъдат унищожени последните следи на нацизма и фашизма в тези страни и да се създадат демокра­тични учреждения по собствения избор на народите.
По предложение на СССР конференцията обсъди въпроса за Югославия. Касаеше се да се ускори образуването на един­но югославско правителство съгласно споразумението Тито— Шубашич от 1 ноември 1944 г., което още не бе изпълнено по­ради позицията на крал Петър II и емигрантското правител­ство, поддържани от англичаните. На Кримската конференция бяха взети окончателни решения по далекоизточните въпроси.  След конференцията в Техеран, къде­то съветското правителство за пръв път даде принципното си съгласие да участвува във войната про­тив далекоизточния агресор, правителствата на САЩ и Англия упорито настояваха пред СССР да поеме задължение да влезе колкото е възможно по-скоро във войната против Япония. Те повдигнаха този въпрос по-специално на московските прегово­ри през октомври 1944 г. На 12 октомври 1944 г. Чърчил и Хариман помолиха ръководителя на съветското правителство да съобщи „за дислокацията на съветските войски в Далечния Изток или за каквито и да било други мероприятия, които ще бъдат предприети там, след като германските армии капиту­лират безусловно или бъдат сведени до състояние на обикно­вени партизански отреди". През време на преговорите в Мос­ква съветското правителство потвърди съгласието си при определени .условия да влезе във войната против японските агресори около три месеца след завършването на войната в Европа. Правителството на СССР смяташе между другото за необходимо да възстанови правата на СССР в Далечния Изток, нарушени с вероломното нападение срещу Русия през 1904 г. Тогава Япония бе завзела Южен Сахалин и се бе утвърдила там, затваряйки всички излази на Русия в Тихия океан, включително достъпа до пристанищата на Камчатка и Чукотка.
През време на Великата отечествена война Япония, както бе вече отбелязано, възползвала от изгодното си стратегическо положение и в нарушение на пакта за неутралитет, се готвеше за нападение срещу СССР, държейки за тази цел на границите
На СССР огромната Квантунска армия, която ангажираше съветските войски в Далечния Изток. Със своите действия Япония оказваше помощ на фашистка Германия във войната й против СССР.
На Кримската конференция съветското правителство постави като условие за влизането си във войната против Япония да бъдат ликвидирани тежките последици от японската агресия против Русия и да се гарантира в бъдеще сигурността на нейните далекоизточни граници.  Споразумение за Далечния Изток бе постигнато на 8 февруари през време на разговорите на Ф. Рузвелт и А. Хариман с Й. В. Сталин и В. М. Молотов. Като Подписваха споразумението по въпросите на Далечния Изток, правителствата на САЩ и Англия  изхождаха преди всичко от собствените си интереси — без големи загуби да по­стигнат по-скорошна победа над Япония, което бе невъзможно без участието на СССР. Както свидетелствува бившият дър­жавен секретар на САЩ Дийн Ачесън, главната грижа на аме­риканското правителство била да осигури влизането на Съвет­ския съюз във войната с Япония колкото е възможно по-скоро, с което се целяло в критичния момент японската армия в Манджурия да не бъде върната в Япония. Английското правител­ство, също както и американското правителство, се надяваше, че откриването на руски военен фронт против японците значително би ускорило тяхното поражение.