Георги Кьосеиванов

Геор и Кьосеиванов е един от способните и умни български политици от първата половина на ХХ век. Получил висше образование в Париж. Двадесет години е на дипломатическа работа в Цариград, Белград, Берлин, Брюксел и пр. и това му дава шанс за непосредствен контакт и приятелство с най-видни европейски държавници. Служил в личния кабинет на цар Борис III, бил министър-председател и всички оценки за него отбелязват: „надарен, маневрен, опитен администратор, патриот и личност с висока европейска култура“. По времето, когато българските евреи трябвало да бъдат депортирани в немските лагери, той се намирал в Берн в качеството си на пълномощен министър. Разчитайки на неговия опит, съобразителност и дискретност, царят му възлага мисията да поддържа неофициални контакти със западните държави. Бившият комисар на Обществото на народите в България Рене Шарон бил личен приятел на цар Борис III и Георги Кьосеиванов. Еднаквите еднофамилни жилища в жк „Бъкстон“ в София, наречени „шаронки“, са дело на този забележителен мъж. Чрез него в качеството му на деец на Международния червен кръст Кьосеиванов поддържал контакти и с американската разузнавателна мисия в Берн, ръководена от Алън Дълес. Една от причините за тези контакти била съдбата на евреите и пленените съюзнически летци, свалени над територията на България. Кьосеиванов поискал писмено мнение на Шарон по въпроса за военнопленниците и депортирането на евреите. Първите масови убийства стават в Белжец на 17 март 1942. Капацитетът на лагера бил 15 000 убити евреи на ден. Лагерът в Собибор бил с капацитет 20 000 души на ден. Треблинка и Майданек унищожавали 25 000 души дневно, Аушвиц (Освиенцим) бе наречен от съда в Нюрнберг най-голямото учреждение за унижаване на хора от всички времена. „Информацията“ на Кьосеиванов е ужасяваща: Румъния предала на хитлеристите 750 000 души, Русия – 750 000, от Унгария - 402 000, от Чехословакия – 277 000, 180 000 от Германия, 104 000 от Литва, 106 000 от Холандия, 83 000 от Франция, 70 000 от Латвия, 65 000 от Гърция, 65 000 от Австрия, 60 000 от Югославия, 28 000 от Белгия и 9000 от Италия... Тази информация Георги Кьосеиванов връчва на 4 август 1943 лично на царя, който побелял като платно. На 7 август в. „Фьолкише Беобахтер“ помества уводна статия на д-р Гьобелс за генерално съвещание на политическото и военното ръководство на Третия райх. Мисията на Кьосеиванов е доловена много точно от проницателния Стефан Груев: „Той си даваше сметка за ушите на германското разузнаване, които бяха навсякъде, а да се завърне в Швейцария, трябваше да мине пак през Германия.“ На 14 август царят е извикан в Главната квартира на Хитлер. Разговорите му били без преводач и не са документирани, но на 15 август Бекерле получава в София остра телеграма: „Защо се бави депортирането на евреите!“ Царят бил вече при Хитлер в бункера му. Той се принудил да се съгласи да замести с две български дивизии изтеглените от Беломорието и Адриатика италиански войски поради свалянето от власт на Бенито Мусолини. Измяната на Италия хвърля в голяма тревога щаба на Хитлер. Цар Борис III е зет на италианския крал Виктор Емануил. Спасяването на българските евреи не е инцидентен случай във вътрешната и външната политика на България. Подготовката му била сложна и доста трудна. Германската легация в София била засипана от телеграми, директиви и информации. Шифровчиците едва смогвали да декодират текстовете. Бекерле лично посреща царя на 15 август в 17.20 ч. на летище Враждебна. Бързото изпращане на войските по Беломорското крайбрежие било неотложно. Натискът върху правителството бил голям. В това време се изсипват няколко трагични събития. На 20 август е потопен корабът „Варна“. Загинали са 23 офицери и моряци. На 23 август около 13 часа на царя му прилошава и той пада на стълбите. В същото време в Берн се водят напрегнати и драматични разговори. В тях е замесено името и на българския арменец Таквор Такворян, богат тютюнотърговец, преселил се в Берн и работел в полза на съюзниците. Когато става въпрос за състава на регентството след смъртта на царя, Адолф Бекерле дава истинската характеристика за Георги Кьосеиванов: „За нас той е неподходящ за регент. Той е демократ, който има англофилски тенденции.“ Без да се подценяват действията на други политици, духовници, писатели и обикновени граждани, поели риска за спасяването на българските евреи, не бива да се пропускат имената на цар Борис III и Георги Кьосеиванов. Нека нашите историци продължат българската традиция, да имат мярка във всичко, да бъдат етични и хуманни, каквито са били и дипломатите ни от онова време, оставили светла диря в европейската политик