ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ -БЪЛГАРИЯ М/У ИЗТОКА И ЗАПАДА

С

оред едно старо предание Пресиановият син Борис, назоваван още Богорис, приел властта над българското ханство на р. Брегалница в Македония през 852 г.
БЬЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА IX В.
Хан Борис застанал начело на държавата в мо-мент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константино-пол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздо-ра" били славяните, които двете средища ед-накво настойчиво се стремели да привлекат в своята орбита.
Назряващият конфликт най-напред се проявил в младата славянска държава Великоморавия. Опитите на нейния княз Ростислав да води са-мостоятелна външна политика срещнали съп-ротивата на Немското кралство, което гледало на славянската държава като на своя подопеч-на територия. Отчитайки опасността от раз-ширяващото се немско влияние, България и Великоморавия сключили съюз, насочен глав-но срещу Людовиг Немски. Реакцията на нем-ците била неблагоприятна за българската дър-жава. Изворите съобщават за „облаци франки, които връхлетели българските земи". Вероят-но понесените загуби накарали хан Борис да преосмисли първоначалната си ориентация, особено след като загубил и войната с хърватите. В началото на 60-те години на IX в. в Югоизточна Европа се оформят  два основни военнопо-литически съюза. В единия били Немското кралство и България, а в другия - Византия и Великоморавия. В наченалата през 863 г. вой-на срещу Великоморавия немско-българските войски постигнали решителен успех. Зле обаче потръгнали работите в Сърбия. Там българските вояски претърпели поражение, а престолонаследникът Владимир Расате попаднал в плен заедно с дванадесет велики боили. Ханът поискал лична среща със сръбския княз Мутимир, на която било постигнато разбирателство по всички спорни въпроси. Освен военно-пленниците Борис получил и богати дарове. През лятото на 863 г. българските земи били сполетени от тежки природни бедствия. Византия се възползвала от затрудненото положение на България и нахлула в Югоизточна Тракия „по суша и море". Единственият изход на Борис били мирните преговори, които Византия веднага приела.Очевидно предприетият поход бил по-скоро демонстрация на сила, зад която се криело настоятелното искане за покръстване на българите. Поставеното от Византия условие не изненадало Борис. В Константинопол знаели за започналите преговори с Людовиг Немски, в които България изисквала мисионери, които да покръстят народа и ханското семейство. Това означавало преминаване в лоното на западната Римска църква, което от своя страна Византия не могла да допусне на никаква цена.
АКТЬТ НА ПОКРЪСТВАНЕТО
Много преди покръстването християнството по българските земи имало стари традиции, за което свидетелстват както писмените извори, така и широкото храмово строителство в Мизия, Тракия и Македония. Хановете в езическа България се отнасяли враждебно спрямо християнството, защото виждали в него не някаква универсална религия, а византийско изповедание, което се стремяло да обсеби българите и да ги направи покорни слуги на империята. Християнизацията на българите започнала с покръстването на ханската делегация в Константинопол. През есента на 863 г. в Плиска пристигнала оглавена от епископ гръцка духовна мисия, която покръстила без особени церемонии владетелското семейство. Според византийския летописец Йосиф Генезий, освен хана „били покръстени и много други измежду българите, които се отличавали по род, значение и богатство". През пролетта на следващата 864 г. започнало и масовото покръстване на народа. Решението на хан Борис не било нито лесно, нито еднозначно. Като езическа страна България наистина била изолирана от водещите в културно и политическо отношение държави. На нея се гледало с недоверие, което пречело страната да заеме полагащото й се място в европейската политика. Освен това изповядването на две различни по съдържание и характер религии, каквито били вярванията на славяни и прабългари, затруднявало наченалия процес на сливане на двата етноса. В този смисъл приемането на християнството се оказало изключително полезно и навременно - един акт, който приобщавал България към семейството на културните християнски народи. Но покръстването имало и друга страна. Византийската църковна мисия притежавала един съществен недостатък - проповядвала словото Божие на недостъпен за народа език
РЕАКЦИЯ С/У ПОКРЪСТВАНЕТО
От твърде оскъдните и неясни сведения узнаваме, че недоволни от десетте комитата дошли въоръжени в Плиска и обвинили хана, че „дал лош закон и отстъпил от бащината си чест и слава". Казано по друг начин, това означавало знак за насилствено сваляне на хана и промяна в следваната от него политика.
Борис съумял да събере верните му боилади и с внезапен удар върху бунтовниците успял да ги подчини на волята си. По негово указание били задържани и екзекутирани 52 от по-личните водачи на бунта заедно със семействата им. Реакцията на Борис била наистина сурова, но очевидно необходима, защото връщането на България в лоното на езичеството могло да се окаже фатално. Тъкмо то го провокирало да се заеме час по-скоро с решаването на българския църковен въпрос.
БЬЛГАРИЯ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДД
Изграждането на собствена държавна църква, контролирана и управлявана от владетеля, би премахнало непосредствената заплаха от засилващото се византийско влияние.Борис го осъзнал много добре, поради което се обърнал към Константинополския патриарх Фотий с молба да му разясни кога и как България би могла да се сдобие със своя църква. Фотий му отговорил с обширно послание, но не споменавал нито дума за бъдещето на българската църква. Борис се обърнал към другия християнски център - папския Рим. През август 866 г. във вечния град пристигнали пратеници на княза със 115 въпроса. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" били старателно подготвени от опитния канонист и историк Анастасий Библиотекар. Отношенията с Рим постепенно се влошили. Причината била в упорството на новия папа Адриан II (от 867 г.) да ръкоположи за български архиепископ лице, посочено от княза. Както могло да се очаква, Византия приела болезнено първоначалната ориентация на българите, тъй като връзките с папския престол довели до изгонването на гръцкото духовенство и подмяната му с латинско. Видимо България се отдалечавала от Изтока, а това могло да има огромни последици за ромейската империя. Патриарх фотий заклеймил папските свещеници като „еретици" и „антихристи". На църковен събор през 870 г. все пак било взето решение България да премине отново в лоното на Константинополската църква-майка. С този акт съдбата на народ и държава завинаги се свързвали с източноправославната гръко-славянска общност.
ТРУДНИ РЕШЕНИЯ. КРАЯТ НА БОРИСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ
През 889 г. княз Борис се оттеглил от престола и като приел монашеско подстрижение, предал властта на първородния си син Владимир Расате (889 - 893).
По различни пътища узнаваме, че новият княз водел „разгулен живот" и търсел съюза на немския крал Арнулф, което било в нарушение на Дълбокия мир с Византия. Но онова, което тревожело най-вече Борис, били опитите на Владимир да възстанови езичеството. Тези тревожни за държавата и делото действия накарали княза монах да препаше меч и да призове верните си следовници. С тяхна помощ свалил недалновидния си син от престола, ослепил го и го хвърлил в тъмница. След това свикал голям църковно-народен събор, и обявил волята си за приемник на сваления Владимир да бъде поставен третият му син Симеон. Съборът постановил още две много важни решения: обявявал славянобългарския език за официален, а новопостроения град Велики Преслав, - за столица на българската държава.
Пряка последица от решенията на Преславския събор била подмяната на гръцкия клир с български. По това време вече били подготвени първите български духовници сред Кирило-Методиевите ученици, което създало предпоставка за българизация на Българската църква. Княз Борис починал в мир на 2 май 907 г. Благодарната българска църква го канонизирала за светец.