Априлкското Въстание - причини за неуспеха

Прич ните за неуспеха на въстанието се коренят и в състоянието на българската нация, в нейните възможности, консолидация, в отраженията на робството върху националния дух. По време на самото въстание българската нация не се оказва единна и организирана. Докато в Средногорието умират в българи, то в Североизточна и Северозападна България селяните продължават ежедневието си, недокоснати от националната трагедия. Националната разпокъсаност се отразява върху единството на революционните сили. При това положение не е възможно да се проведе всенародно въстание което да доведе до освобождението на България. Оттук водят началото организационните и тактически грешки по време на подготовката и хода на въстанието. По своя замисъл, организация и изпълнение то отстъпва от постиженията на революционно-демократичната мисъл, от идеите на Левски. Според него българската революция може да успее, ако е всенародна, ако се подготви организирано и тактически, разполага със сили да унищожи военната мощ на Империята и неутрализира балканския национализъм. Тя според Левски може да се използва външна помощ, само когато движението се превърне в самостоятелно, с реални сили. Априлските дейци отстъпват от заветите на Левски. Те подготвят въстанието набързо. То е лишено от единен ръководен център, който да съгласува действията върху базата на обща стратегия и тактика, каквито в хода на въстанието липсват. Всичко това допринася въстанието да не получи размаха и продължителността желани от инициаторите му. Самите те не вярват в успеха му. Те го разглеждат като акция, която трябва да покаже на Европа, че положението е нетърпимо и исторически невъзможно. Тук априлци успяват - сведенията за невероятната жестокост, проявена при потушаването на Априлското въстание, достигат до външния свят и предизвикват възмущението на европейското обществено мнение. Редица бележити представители на световната култура надигат глас в подкрепа на българския народ и обсъждат нечуваните злодеяния на властите. Голяма роля за изнасянето на компрометиращи Портата факти имат участниците в предизвиканата международна анкета - американският посланик в Цариград Скайлер и руския консул в Одрин Церетелев. Потресаващо впечатление правят статиите на Макгахан, кореспондент на в. "Дейли нюз". В Полша, Унгария, Италия, Чехия се организират протестни митинги, събират се помощи за пострадалите. Със средствата на лейди Стансфорд е открита болница в Батак. Срещу извършените жестокости протестират френският публицист Емил де Жирарден и писателят Виктор Юго. В Италия Джузепе Гарибалди зове балканските славяни на решителен бой срещу угнетителите. Априлските събития намират широк отзвук в Австро-Унгария, Германия и Румъния. Те вълнуват и руската общественост. В полза на България се застъпват великите руски писатели и учени Л. Толстой, Тургенев, Достоевски, Аксаков, Менделеев и др. Организират се славянски комитети за материално подпомагане на пострадалите. Много деца, предимно девойки, чиито родители за загинали, са приети на учение в Русия. Активно в помощта участва Одеското българско настоятелство.
Априлското въстание провокира за първи път международна акция в защита на българския народ. В широкото движение в подкрепа на България участват най-големите умове на XIX век. То принуждава европейската дипломация отново да се заеме е Източния въпрос. Това подтиква Русия към непосредствена военна акция срещу Османската империя. Събитията от 1876 до 1878г., сред които централно място заема Априлското въстание, довеждат до освобождението на България.