Априлско въстание 1876 - международни отзиви

А

По инициатива на руското правителство е създадена международна анкетна комисия за обследване на извършените престъпления. Активна роля в нея играят американският дипломат в Цариград-Юджийн Скайлър и руският консул в Одрин-княз Алексей Церетелев. Към тях се присъединява и Дж. Макгахан, чиито публикации допринасят за разгръщане на масово движение в Англия за солидарност с българите. То е насочено и срещу консервативното правителство на Дизраели - най-изявеният защитник на целостта на Османската империя. Подкрепен от кралица Виктория, той заявява, че при подобна ситуация в Ирландия или Шотландия би постъпил по същия начин. Опозиционните среди, начело с лидера на либералите Уилям Гладстон, издигат глас в подкрепа на българския народ и организират протестни митинги и събрания, като събират помощи за пострадалите. Към тях се присъединяват видни представители на английската общественост като Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд, Пиърс, Дикенс и др.

Във Франция общественото мнение категорично осъжда зверствата на турците. Голям принос за това имат журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин. В защита на българския народ се изказва френският писател Виктор Юго, който на 02.06.1876 г. произнася пламенна реч в Парламента.

Широко движение за солидарност се разгръща и в Италия, където в много градове се организират митинги и се създават комитети за оказване помощ на пострадалите. Революционерът Джузепе Гарибалди изпраща телеграма до българските емигранти в Букурещ, с която изразява съчувствието си и моралната си подкрепа.

В полза на българската освободителна кауза се застъпват славянските народи в пределите на Австро-Унгария. Видни техни писатели, учени, общественици заклеймяват азиатската варварщина. Своята подкрепа изразява и Константин Иречек.

Обединена Германия също изказва съчувствието си към българския народ. Дори канцлерът Ото фон Бисмарк заявява в райхстага, че за империи, които убиват, няма място в Европа.

Съседните балкански страни също издигат глас в защита на българите, като най-активна в това отношение е Румъния, където цялата прогресивна интелигенция възроптава срещу турските жестокости.

Най-широк отзвук намират априлските събития в Русия. Славянските комитети и лично лидерът им Иван Аксаков разгръщат масово движение за събиране на помощи за пострадалите.Те оказват и натиск върху руското правителство с цел предизвикване на военен конфликт и цялостно решаване на Източния въпрос. Сред участниците в движението в защита на българския народ се открояват писателите Л.Толстой, И.Тургенев, Ф.Достоевски,ученият Д.Менделеев, публицистът В. Гаршин, художникът В.Верешчагин, както и мислителите А.Херцен, Н.Чернишевски, Н.Добролюбов и др. Някои от тях дори изразяват готовност да защитят с оръжие в ръка братята славяни.

Въпреки изказаното съчувствие, управляващите среди в Русия имат различни възгледи.От една страна са представителите на т.нар. Азиатски департамент, които са склонни да търсят разрешаване на въпроса с нова руско-турска война. От друга са великите князе Александър Александрович - син на императора, Николай Николаевич, брат на императора,както и императрица Мария Александрова, които подкрепят мирните средства. Тяхната позиция е одобрена от руския посланик в Цариград-граф Н.Игнатиев.Самият Александър II се колебае между двете виждания - пътя на войната или преговорите.

Широката международна подкрепа в защита на българите изостря до краен предел Източната криза. По същото време във висшите политически кръгове на Турция настъпват сериозни сътресения.През май 1876г. реформаторите начело с Мидхат паша организират преврат и свалят от престола Абдул Азис,чието име е свързано с погрома над Априлското въстание. Три месеца по-късно и новият султан-Мурад V- също е детрониран. В разгара на тези събития Сърбия и Черна гора обявяват война на Портата.Тя избухва на 18.VI.1876г., като първоначално съюзените сърбо-черногорски войски имат успехи. Постепенно турците взимат инициативата и изпращат срещу противниците си елитни части, като между военачалниците е Сюлейман паша. На 28.VI.с.г. Александър II изпраща ултиматум до Османската империя за прекратяване на военните действия срещу Сърбите.

Същевременно настъпва раздвижване в международните отношения, като е установена връзка между австро-унгарските и руските политически кръгове. На 26.VI.1876г. е проведена двустранна среща в Райхщад. Русия и Австро-Унгария се договарят да не се намесват в сърбо-черногорско-турския конфликт. Решено е, в случай че Сърбия и Черна гора бъдат разгромени, да не се допусне посегателство върху териториалната им цялост. При положение, че имат успех, двете сили се задължават да не допуснат създаването на голяма славянска държава на Балканския полуостров. Регламентирани са и отношенията между договарящите се страни. Решено е при евентуална руско-турска война на Балканите, Австро-Унгария да запази неутралитет при условие,че военните действия няма да се разгръщат на широк фронт. Във връзка с това на 3-4.Х. 1876г. в гр. Ливадия, на руско-полската граница, се провежда заседание на руските военни с император Александър II.Оформя се идеята за евентуална война на два фронта-Кавказки в Армения и Дунавски на Балканите. Дори се определя числеността и командването на войските.

По същото време (Х.1876г.) сръбско-черногорско-турската война завършва с разгром на двете славянски държави и само решителната намеса на Русия възпира по-нататъшното настъпление на османските войски.

Междувременно, чрез своя посланик в Цариград, Русия започва широка кампания за мирно решаване на българския въпрос. В ход е подготовката на Цариградската посланическа конференция,която трябва да се произнесе по съдбата на България,Босна и Херцеговина и по възстановяването на мира между Турция, от една страна и Сърбия и Черна гора, от друга. Предварителните заседания на делегатите от Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Турция започват на 11.ХII.1876г. Проведени са оспорвани дискусии по българския въпрос. Докато граф Игнатиев настоява да се създаде автономна българска област, включваща всички етнически територии, маркиз Р.Солсбъри защитава идеята за частична автономия.