България през първата половина на ІХ век

&nbs ;През 681 година благодарение на съвместните усилия на славяни и българи се създава една нова държава на Балканите-БългариялТя взаемала територии рпринадлежащи на Византийската империя.Тези територии са били утвърждавани от българските  владетели чрез военната мощ на младата държава и в някой случаи чрез дипломация.През 705 година към  България се присъединява областта Загоре при хан Тервел. Половин век по-късно  през 753г. владетелският род Дуло бил сменен и това довело до  вътрешна криза,която била преодоляна  едва при хан Телериг /768-777/. Стабилизирането продължило при хан Кардам /777-803/,който след война с Византия успява да сключи мирен договор и възстановява плащането на ежегоден данък. Това утърждава  младата страта като важен политически  фактор на Балканите и Европа,а също създава предпоставки за бъдещото политическо могъщество на България. Византия,която приемала младата държава като нетрайно  и нестабилно  обединение на двата етноса , трябвало да се примири ,че вече не е пълновластен  господар на Балканите.
       Сведение за събитията от първата половина на Х век черпим  от няколко каменни надписа увековечили  победита на българските владатали :Хамбарлийски надпис Чаталарски, Търновски, Сюлейманкьонски, надписите около Мадарския конник,Маламировата каменна летопис,надписа на хан Пресиян в град Филипи. От византийските извори: Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, византийски лексикон от Хв.  “Свидас”,Анонимен  византийски хронист,”Житието на Тивериопулските мъченици от Теофилак Охридски за гоненията на християните от земите на  България”,”Животът на Карл Велики”от Айнхард-за българо-франкските отношения при хан Омортаг.
      Името на третия  български владател не е споменато в “Именника на българските ханове”, известно е само,че той е от рода Дуло и е управлявал 28 години.Името на този “неизвестен” владетел е било Кормесий,както  са го отбелязали западните хронисти.Впрочем това име се среща и при мирния договор  от 716г. . Името на Кормесий е споменато ощи в надписите на Мадарския конник. Приемник на хана е хан Севар,който е последния потомък на  рода Дуло. Според “Именника на българските ханове” той е управлявал 15 години.
    През 753г. на българския престол са възкачва хан Кормисош  за когото е посочено в 4Именника на бългърските ханове”, че е управлявал 17 години,но в тях вероятно се включват  и годините когато е  съуправител на хан Севар. Той бил от рода Вокил. Управлението на хан Кормисош се характеризира с множество преврати. Смяната на управляващия род става предпоставка за създаване на вътрешна нестабилност в държавата Започнала да се води борба за власт между отделние български родове.
        През 755г.император Константин V Копроним  започнал да укрепва границите и да строи крепости,съседни на България.Това предизвикало недоволство от страна на българите  и те поискали данък от империята. Отказът на императора поставил начало на продължителни войни между България и  Византия. Константин V Копроним бил завладян от идеята да си възвърне земите. В продължение на 20 години /755-775/ императорът провел редица походи,но нито един от тях  бил успешен. През 756г. хан Кормисош бил сменен от хан Винех. След това на престола се изредили редица ханове-Телец,Сабин,Умор,Токту,Паган.
       Едва при хан Телериг /768-777/ вътрешното положение на страната се стабилизирало. През 774г.  Константин V Копроним предприел нов поход срещу България по суша и море. Планът бил сухопътната войска  да атакува проходите на Стара планина,а императора с флота от 2000 кораба да потегли на север  до р.Дунав и да стовари конницата  на северните български земи.Планът претърпял промяна и флота акостирал на черноморския бряг,близо до Варна. Когато императорът стъпил на непознатата месност ,импираторът се уплашил и решил да се върне. В същото време дошли пратеници на хан Тервел с предложение за мир. Договорът предвиждал нито българите да навлизат във Византия,нито византийците да навлизат в български земи. По-късно същата година ханът предприел поход срещу Византия,но той бил осуетен още в зародиш от императора.Тогава му станало ясно,че в двореца има предатели. С хитрост той научил от  самия император техните имена  като му пратил писмо,че смята да се отегли и да се предаде на Византийските власти.
    Само три години по-късно 777 ханът успява да премахне напълно ромейското влияние в двора  си и избягва в Константинопол,където е приет много радушно от император Лъв ІV  /775-780/  и приел християнството и християнската име Теофилакт.Императорът  го удостоил с титлата патриции и  го оженил за братовчетката на императрицата.
     На мястото на хан Телериг  застанал хан Кардам. През 791 Константин VІ  потеглил на поход срещу България,с което целял да накаже бългърите заради  проникването им по течението на река Струма и за избиването на везантийските войски.Хан Кардам посрещнал  войските при Одрин и .Войските влезнали в сражение и ромеите избягали. През юли 792 Константин VІ  пристигнал с войските си на българо-византийската граница при крепостта Маркели. Българският хан заел позиции по височините и започнал разузнавателна дейност. Ромеите избързали като нападнали първи и претърпяли голямо поражение. Константин VІ едва успял да избяга и да  се спаси. Последвали преговори,на който бил подписан мирен договор,  според  който империята трябвало да плаща ежегоден данък на България.През 796 Константин VІ отказва да плати и вмесо торба със злато изпраща конски тор,но след неуспешна военна операция в покрайнените на Солун той отново се съгласява да  се поднови договора от 792.Повече сведения за живота и личността на хан Кардам няма.Не са известни и обстоятествата около неговата смърт,но дори и да е била насилствена,тя не бива да се поставя с връзка интригите  във Византия.
        Управлението на хан Кардам  е забележително преди всичко  с ликвидирането на междуособиците,умиротворяване на страната и изваждане България от политическа немощ.С неговото име се свързва новият етап в отношенията на между България и Византия през 90-те години на VІІІвек.България минава в настапление на юг от Стара планина.Тази активна външна политика осигурява не само дългоочаквания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.
        През 803 на престола се възкачва  хан  Крум.Според едно късно свидетелство от Х век  хан Крум  произхожда  от онези  българи ,които след  разпадането на Велика България се установили в Панония.Там неговия род дълго робувал на аварите ;по-късно  се преселили на юг от Дунав и една негова  издънка  станала български хан.Хан Крум  се смята за  родоначалник на нова династия,към която принадлежат едни от най-забележителните владетели на  Първото българско царство.възкачването на хан Крум съвпада с важни  политически промени в Европа.Още в първите месеци на своето управление насочил своята външна политика на северозапад,където  се водила война между Аварския хаганат и Франкската империя.803 година франките победили и хаганатът се разпаднал.Хан Крум се възползвал от събитията на северозапад  и през 805  предприел походв тази посока. Отслабналата от войни аварска войска била разбита и към България били присъединени  източните теретории на хаганата.Границите на  България стигнали до река Тиса, обхващайки редица славянски племена  на запад от река Морава-тимочани, браничевци, аборди,както и неизвестни по име племена ,които до сега са били под аварска власт в земите на Трансилвания.Със своите огромни отвъд дунавски територии ,България се превръща в третата по сила страна в Европа /след Византия и франкската империя/.Освен огромните теритарии във власт на българите попадат и железни мини и солници,които за онова време са изключителни ресурси.Сведения за тези събития черпим от хрониките на Теофан,Никифор,Анонимен  ватикански разказ от ХІІ век,както и от Хамбарлийския надпис от 813.
      Около времето на тези събития започнало брожението на  византийските славяни.