АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД / 15-17 в/

Осма ската империя е типичен представител на близкоизточна средновековна османска деспотия,чиято политическа организация се основава на 4 компонента:племенният строй на турките-огузи,развит на базата на номадския на`ин на живот;управлен`еското наследство на Селджукският султанат,обединил опита на азиатските християни и огузите;системата на управление на славяно-византийския свят с високо развита обществено-административна организация и наследствата от арабския халифат.От тях се поставят основите на османската политическа система.Нейните асновни принципи са последователно прилагане на централизма, пълна милитаризация на обществения живот и ислиямският религиозен и идеологически морал.Българите са второразряден народ-рая,който няма право да досигне до управленческите структури.
  Наложената от османците икономическа система определя като собственик на земята държавата.В зависимост от приходите тя се разделя на тимар,хас,заамет.Това е така наречената тимарска система.Съществува и частната собственост-мюлк.
   Религиозната народностна дискриминация се  осъществява по различни начини-чрез военни гарнизони в градовете,кръвен данък,изселвания и избивания на българи. Причините за ислямизация са ограничените ресурси на ипмерията,нуждата от  попълнения във войската и администрацията.Средствата са най-различни: икономическа принуда, кръвен данък, смесени бракове,привилегии за мюсюлманите, начен за спасение от робство и смърт.
   Целите на антиосманската съпротива  през този период са :запазване на българската народност,антифеодална съпротива и не на последно място въстановяване на българската държава.Методите и формите на съпротива варирали от бягство от феодалните владения,неплащане на данъци,палене на къщи и хамбари до организирани бунтове и въстания с различен характер.
Според Цветана Георгиева този период може да се раздели на з етапа.Първият обхвача периода от края на 14 век,когато Османската империя си налага на Балканите до сридата на 15 век.Това е период на криза за империята и основната цел на съпротивата е национално освобождение.Втория период е от средата на 15 в до 80-те години на 16 век,периодът на апогей на Османската империя.Тогава целта е запазване на българската народност.Третия период е от 80-те на 16 в до края на 17в.Тогава империята отново е в криза и губи войни,а в българското общество се оформят нови социални групи.Основната цел е политическо освобождение.
    Изворите,от които черпим информация са Българска хроника 15 век,Григорий Цамблак,летописните бележки на поп Петър от село Мирково,житияна на Никола и Георги от София,турски докоменти /наредби,закони,хроники/хрониката на Мехмед Нешри 16в,”Газават”,Евлия Челеби,Ханс Дерншвам,Бертран дьо ла Брокиер.От авторите посветили трудове на този период са Христо Матанов “От Галиополи до Лепанто”,Христо Гандев “Бъргарската народност през 15в”,Вера Мутавчиева “Под сянката на Азия”,Бистра Цветкова “Хайдушкото движение в българските земи”, Петър Петров “Въстанието на Карпош”.
   В началото на 15 век българските земи стават арена на войни между синовете на Баязид І,които се бият за бащиното наследство.Събитията по това време показват,че съдбата на българите зависи не само от политическата обстановка на Балканите но и от тази в Мала Азия.В края на 14 век османските завоевания  от двете страни на проливите пораждат недоволство у анадолските бейове,които потърсват помощта на Гемур –ленг или както е известен в Европа Тамерлан /1336-1405/.Неговата империя с  център Самарканд се простира от Китайската стена и Бенгалският залив до Кавказ.През 1400г. той навлиза с войските си в анадолските владения на османците с искането да оттеглят обсадата на Цариград и да напуснат византийските територии.Османският владатал оттегля войската си,но отговаря по доста оскърбителен начин.Конфликта между двете страни е неизбежен.На 25юли 1402 двете войски се срещат под стените на Анадола.Според някои сведения войската  на осменците била около 120000,а според други 160000,сред които и сръбски отряд начело на който бил Стифан Лазеревич.Монголската войска обаче я е превъзхождала.Битката продължила цял ден и завършила с погром на османците.Анадола била разграбена и опожарена.На пъгт за Самарканд пред Тимур вървал клетка, в  която бил затворен Баязит,завоевателят на Търново и Видин,а след него вървяли хиляди  пленници.Единственото нещо ,което Тимур оставил било ивица земя,за която да се карат синовете на Баязит.
  Османският колос се разпадаИсторията дава шанс набалканските народи,но техните владетели недостигат до единодействие и не успяват да се дъзползват от  случея.В средните векове политиците действат поддиктата на конкретни събития и не предвиждат бъдещето.В началото на 15в българските държавни мъже не са далновидни,но не по далновидни са и  владетелите на Византия,Венеция,Геноезката колонияГалата,рицарите Хоспиталиери от остров Родус,които сключват мир със Сюлейман /1402-1409/.Византия си възвръща част от балканските владения и черноморието до Варна.
  В западната част на Балканите е направен опит за военно противопоставяне на завоевателите .Маджарският крал Сигизмунд, чиито владения са обект на аканджийски набези образува антиосманска коалиция.В нея взимат участие влашкия воевода Мирчо Стари,босненския крал Остоя и Константин,син на Иван Срацимир.Всички участници  имат свои интереси,някои от които ги противопоставят един на друг,те търсят съюзници не само срещу османците,но и за да могат да си справят с проблемите в собстветите си държави.Военни действия предприема влашкият воевода Мирчо и Константин.Те преминават през 1406 река Дунав превземат Силистра.Според някои извори те превземат цяла Добруджа.При създадената обстановка българите отхвърлят османската власт.Начело на въстанието е Константин и братовчед му Фружин,син на цар Иван Шишман.В изпълнената с конфликти балканска политическа сцена те  са единствените,които успяват да преодолеят завещаните от бащите им спорове.
  Информацията за тази първа антиосманска съпротива е твърде оскъдна и не може да   бъде проследен ходът на въстанието.Въпреки това могат да се направят следните заключения.Първо,народът ни прави опит  да въстанови държавата използвайки османската криза.Това въстание има политически характер  и се стреми да отговори на нуждите на българскито население,въпреки че Константин е свързан с Влащкия двор,а Фружин с Маджарското кралство,воденото от тях въстание има за цел въстановяване на  българската държава.Второ,средновековното болярство все още може да се противопостави на завоевателите.Ограничената информация поставя много дискусионни въпроси.Спори се за годината на избухване.Едни автори твърдят,че тя е 1404,а според други 1408.Според едни въстанието е с ограничен обхат и засяга земите на Видинското царство,по течението на Темска,от Пирот до Ниш.Според други  е от Видин до Силистра.Спорен е въпросът за потешаването на въстанието.Според едни то е потушено от Сюлейман, до 1404,а според други продължава близо десетилетие.