Радини вълнения - От какво са породени тези вълнения? Как разкриват те героинята?
Ив. Вазов е един от класиците на българската литература. Неговите творчески интереси се пречупват през едно основно и определящо понятие – България. Творбите му отразяват както националния бит, култура и природа, така и неволите и победите на
Романът на Вазов “Под игото” е роман, посветен на един от най-напрегнатите моменти в българската история. Той прилича на малка енциклопедия на българския живот от последните години на османското иго. Въпреки че романа има свой главен герой, истинския художествен обект са всъщност битът, душевността и съдбата на обикновения българин. Един от многобройните образи, който се появява по страниците на романа е образът на Рада-госпожина. С нея писателя ни запознава още в началото на главата “Радини вълнения”, като рисува нейния портрет.
“ Рада Госпожина......беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.”
Още в тези редове читателя усеща добронамереното отношение на Вазов към неговата героиня. Той я рисува с нежните краски на словото като изгражда първоначална представа за нея. Разбира се в хода на своя разказ писателя ни среща и с други персонажи. Но най-често надниква в душата на Рада, улавя и представя и най-малкия трепет на нейното сърце.. С особено внимание той следи нейните преживявания – чувства, мисли, вълнения и цялостно разкрива нейната същност. Затова може да се каже, че заглавието на тази част от романа не е случайно. То някакси се налага от само себе си.
Вълненията на младата учителка са породени не толкова от мисълта за собствената й съдба, а преди всичко от това как ще се представят нейните възпитанички на годишния изпит. С Рада се вълнува и цялото множество в залата. Всички присъстващи преживяват сложни душевни вълнения и настроението по време на изпита често се мени. Така случката се изпълва с особено емоционално напрежение. Но най-много от всички се притеснява Рада. Като всеки учител тя се чувства отговорна за резултатите от изпита, за успеха или неуспеха на ученичките си.
“ Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й.”
Като сираче, което никога не е усетило майчина ласка, Рада се раздава изцяло за своите девойчета. С присъствието си, с погледа и усмивката си, тя им дава своята безрезервна подкрепа. Радва се заедно с тях, щастлива е в тяхното щастие, но и страда, когато те страдат.
“ Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни”
Описвайки душевните преживявания на своята героиня, Вазов акцентира върху нейните духовни качества, като по този начин разкрива нейната вътрешна красота. Вълненията, които Рада изживява я характеризират като свенлива и нежна, скромна, несигурна и твърде чувствителна натура, с добро сърце и милостива душа.
“ Прозрачни розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа” , “и ней ставаше неловко, та губеше самообладание.”
За нея чуждата радост е нейно щастие, а чуждото страдание - нейна болка. Загърбила злоба и омраза, Вазовата героиня търси доброто у хората, тяхната подкрепа в този труден за нея момент. Истинското изпитание за младата учителка започва, когато за изпитващ е поканен Кириак Стефчов. В тази пълна с напрежение част на разказа, ние виждаме Рада като крехка и уязвима личност, смутена и изплашена, безсилна да защити ученичките си от издевателствата на Стефчов. Мъчително е за нея чувството на безпомощност обзело детските души. Страх и паника обземат Рада. Тя остава без глас и дъх в този жесток за нея момент.
“ Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето й; мъченически тръпки подръпваха бледите й бузи;” , “Чинеше й се, че потъва в земята. Нещо я душеше в гърдите, идеше й да заплаче с глас”
Дори и в своето страдание Рада е прекрасна и възвишена. Затова и Вазов не крие искренното си съчувствие към нея. Изплашена до смърт от Стефчов, тя приема с облекчение постъпката на Огнянов. Светла и лъчезарна е Рада в радостта си, когато в залата настъпва всеобщо удовлетворение. Огнянов се превръща в спасител на нейните ученички като им задава същите въпроси, но по разбираем начин. Показаните знания опровергават думите на Стефчов “Доста небрежно е преподавано.” и са наградата, която младата учителка заслужава. Рада е отново щастлива, понесена от вихъра на своите чувства. Душата й ликува, сърцето й прелива от вълнение.
Цитат /5/ “ Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек, който й дойде на помощ в такава тежка минута.”
“Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щастливо навсякъде........ Сърцето й се наля с признателно вълнение, а очите й със сълзи”
След бурята на преживяното, Рада е завладяна от нови чувства – на благодарност, на възхищение и признателност към този “ ангел хранител”. Тя прилича на цвете съживено от пролетен дъжд, на струна затрептяла от нежното докосване на ръката.
В тази наситена с вълнение глава, Вазов успява да проследи едновременно душевните движения на отделния човек и на цялото множество, оценява героите си преди всичко по тяхната душевна щедрост и умение да обичат. Благодарение на майсторството на Вазов да създава живи и запомнящи се образи , да рисува ярки картини, много поколения читатели могат да съпреживеят разказаното от него.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.