Моделът на Ботев за човека и света

•&nb p;Поетът  е оптимист.Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в ,,На прощаване”).Порив към свободен и щастлив живот , красив живот.Красотата се изразява в независимост, равноправие и обич между хората.Навсякъде бедните и подтиснатите са обзети от копнеж за по-добро бъдеще , за по-справедлив живот.Поетът мечтае за правда и свобода и вярва в щастливия край на борбата.Всеки човек намира своята роля на земята и всяка личност има право на щастие.
• За времето, когато живее Ботев, робството е неотменима черта в живота на народа. Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея (идеологията) не я подържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т.н. Игото е непоклатимо, империята е непобедима. Ботев вярва, че робството не е вечно, от него има изход.
• В стихотворението ,,Майце си”; ,,Към брата си”, юношата търси своя път в живота.Мъчат го парливи мисли-безнадеждност, песимизъм- ,,Бащино ли съм пропил  имане,тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост мале,           зелена съхне и вехне люто язвена?!”Това са терзания на надрасналия времето и средата си човек, който по-късно се превръща в борец, който знае за какво да живее и да се бори-за свободата, щастието и прогреса на своя народ.
• Наред с образите на героя и злото в Ботевия дискурс важна роля играе  образът на брата. За поета братът не е сродникът или другият син на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Брата е единственият човек, който разбира героя и го подкрепя в неговата трудна мисия. Само Той е способен да разбере мъката на народа и неговата жажда за свобода, само Той е имал смелостта да се опълчи срещу тирана, отдавайки живота си на един висш идеал. За такива братя жадува Ботевия избраник, именно в техните очи поета вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето, именно тези свои братя той подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в стихотворението "Към брата си".
• Протест срещу примирението, срещу бездушието.Ботев презира празния патриотизъм. Неговата омраза, към малодушните и патриоти само в пияно състояние, сякаш прелива от гневните думи - "а вий ... вий сте идиоти" ("В механата"). За тези хора, животът е свръх ценност, която не си заслужава да се загуби, заради свободата на народа. Те всъщност са проповедници на философията за "добрия живот" - треперят да не изгубят живота си, заради патриотичните си слова произнесени в пияно състояние. Тях ("патриотите") поетът нарежда до попове, книжовници и всички останали "скотове", които треперят за живота си и нехаят за свободата на отечеството.
• Вяра в силата на народа сам да реши съдбата си- ,, … той (народът) оставял ралото и сърпа … хващал бащината сабя и  с дружина вярна и сговорна отивал в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
• Убеденост в по-нататъшното свободно развитие на народа-,, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое няма нищо общо, и ще видите как той ще се устрой.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
• Страстна любов към свободата и независимостта (омраза към подтисничеството и робството) готов да поеме пътя на борбата, защото всеки има правото да бъде свободен, да живее пълноценно, да бъде щастлив.Жертвата не е безсмислена- ,,Умрях сиромах за правда , за правда и за свобода”.(,,На прощаване”)
• Човекът, осъзнал своето място в живота, посветил себе си на върховния идеал-свободата.
• Човекът, приел борбата като даденост на търсещия и   непокорен човешки дух.