Какви черти е вложил Ботев във величавия образ на Чавдар
Образа на Чавдар войвода дълбоко е вълнувал душата на Ботев.Пламенната творба " Хайдути" превръща Чавдар в образ - символ, носител на типичните и прекрасни черти на българския хайдутин - закрилник.Синовната гордост, дълбокото преклонение и
В началото на тази творба Ботев изразява чувствата си на възхищение и преклонение пред „Чавдар страшен хайдутин” , пред „Чавдар вехта войвода” Поетът е горд, че и той е син на непокорен народ , че „българка майка юнашка „ е „раждала , ражда и сега” такива безстрашни юнаци.И се предава от поколение на поколение жаждата за свобода и волност.В поемата „Хайдути” Ботев отразява всенародното преклонение и обич към прославения войвода :
Кой не знае Чавдар войвода ,
Кой не е слушал за него ?
Ботев разказва най – напред за детството за Чавдар , за да разкрие как се поражда вътрешния гняв, жаждата за борба , какви нравствени и социални причини го предизвикват.Оскърбителните думи на вуйчото „сюрмашки изедник” са засегнали гордостта и човешката му чест .Макар и малък, Чавдар има силно развито чувство за собствено достойнство.Има и състрадателно , чисто сърце , което усеща , че вуйчото е „проклет човек” и богатството му е натрупано от сиромашки труд и сълзи.Дълбоко е потресен Чавдар от обидите и от оценката на вуйчото , че и той се е „увълчил” и че „човек няма да стане”.Особенно тежко е за сина да търпи презрението към бащата , прославен „войвода над толкоз мина дружина”.В думите „че съм се и аз увълчил” е изразена болка от обидното отношение към баща и син едновременно.Честолюбивото момче гневно заявява:
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е ,майко казвам ти ,
Не ща при него да седя.
Синовна гордост , дълбоко преклонение и възторг изпълват душата му само при спомена за славата за неговия баща.И цялото му същество е обсебено от мечтата и той да отиде при този народен закрилник и той да бъде свободен и волен хайдутин.Дори майчините сълзи и горещи молби не могат да спрат момчето.Нещо повече – в думите му се чувства укор, че е продаден от родната си майка :
Що си ме , майко , продала
На чуждо село аргатин?
Несправедлив е гнева му към майката , но той е продиктуван от огорчението, че тя не го разбира.Но Чавдар обича майка си и я жали, слуша я със „сълзи и той на очи” , но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Надделяла е у него буйната бащина кръв .Горещото му желание „при татка искам да ида” най – сетне ще се сбъдне.
В публикуваната част от поемата не е доизграден образът на Чавдар като славен хайдутин.Достатъчно е и краткото лирическо встъпление , за да предизвика във всяко българско сърце преклонение пред хайдушкия войвода.
2001 - 2025 Всички права запазени.
преди 13 години