О
новна фигура е пак страдащия човек,но разпъван между любовта и омразата.Лирическото пространство тук е двойнствено.То е разполовено между света вътре в човека и света,който го заобикаля.В този съкровен свят са приютени съкровени за Ботевия лирически Аз категории-любов,състрадание,благородство,искреност,свобода.Но те се превръщат в една своеобразна Голгота (спасение) за човека.’’В тоя мъртъв свят кочарен’’ може да съществува само робът.Робското пространство на ‘’глупаци неразбрани’’ задушава поривите към юначество на лирическия герой.Тук още по-категорично се откроява опозицията аз-те.Осъзнатата и избрана свобода на лирическия човек опустошава неговият вътрешен свят.
Метафората“душата ми в огън тлее/сърцето ми в люти рани”експресивно внушава терзания,а оксиморонът”мечти мрачни”се свързва с представата за разпятието.Двукратните отрицания”Никой,никой!”и”Нищо,нищо!”засилват драмата и усещането за свобода,заглушават”глас искрен,благороден”.
В творбата Ботевият лирически герой определя своята опозиция”отечество мило любя/неговият завет пазя”и със силата на патриотичното чувство предначертава бъдещото си развитие.
Тръгвайки от личното пространство,преминавайки през общественото страдание,човек достига до възмездието.
Посланието на”Към брата си”е,че човек трябва да премине през страданието,било то душевно или физическо,за да достигне до възмездието,до свободата.