Проблеми за смъртта

Един от основните мотиви в Ботевата поезия това е мотивът за смъртта.Тя присъства в повечето му стихотворения било то като геройчна смърт,възвишена смърт,физическа смърт или духовна смърт на лирическия герой.Мотива за смъртта присъства в няколко стихотворения на Х.Ботев:”Майце си”,”Делба”.”Обесването на В.Левски” и д.р.
 В стихотворението “Майце си” лирическия герой се изживява като самотник,злочест скитник в един омразен свят.Недоволството му е подсилено от носталгия по дом и близки,както и от несподелените пориви на ума и сърцето:
  “Много аз,мале,много мечтаях
  щастие,слава да видим двама
  сила усещах-що не желаях?”
 Чувствата и приживяванията на героя изграждат образа на разочарования горд самотник,страдащ от несъвършенствата на заобикалящия го свят.Ботевия герой съчетава в своя духовен свят реални приживявания с особедностите на романтическата традиция.В света на самота и без приютност любовта,вярата и надеждата са обречени.
 “За вси желби приготви яма”-този образ се свързва по аналогия с образа на гроба,който се появява в самия край на творбата и финалните 3 строфи създават представа за движение надолу,подсилено и от глагола “да падна”.
 За разлика от “Майце си”  стихотворението “Делба” е свое образен завършек на търсенията и стремежите на лирическия герой.Постигната е хармония между мислите,чувствата и готовноста му за дела.Героят намира своето собствено Аз.Той осъзнава смисъла на своя живот разбира истинското си призвание.Не кръвното родство свързва героя с неговия брат,а идейното.В тази творба смърта е красива и възвишена:
  “напред сега с чувства и мисли
               ..................
  на смърт,братко,на смърт да вървим!”
 И двете стихотворения отразяват дългият и труден път който трябва да извърви лирическия герой за да постигне своето собствено духовно израстване.
 Различна е смъртта на героя в стихотворението “Обесването на Васил Левски”.Тук смъртта е нежелана,тъжна.Тя погубва човек достоен да живее,човек направил толкова много за българския народ-Васил Левски.Обесването на “Един син” на нашата родина.Всички са в траур и хора,и животни,и природа:
  “Гарванът грачи грозно,зловещо,
  псета и вълци вият в полята,
  старци се молят богу горещо,
  жените плачат,пищят децата.”
 Смъртта в поезията на Христо Ботев е различна.Било то възвишена и героична или трагична,тъжна и нежелана.Мотива за смъртта присъства в ботевата поезия като цел на лирическия герой за собственото му духовно извисяване.