Франсоа Жакоб и клетъчната генетика
Френският микробиолог и генетик Франсоа Жакоб е носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 година.
Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Института “Пастьор”.
id="internal-source-marker_0.5946875649714315" style="font-size: 10pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;"> Френският микробиолог и генетик Франсоа Жакоб е носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 година.
Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Института “Пастьор”. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията /форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги/, която става предмет на докторската му дисертация през 1954 година.
Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 50-те, съвместно Жак Моно, открива информационната РНК. Те установяват, че ДНК съдържа три вида гени — структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизмът на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването.
За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.