Джордж Бидъл открива ролята на гените при регулиране на биохимичните процеси в клетките
Американският генетик Джордж Бидъл е носител, заедно с Едуард Тейтъм, на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 година, за откритието на ролята на гените в регулирането на биохимичните процеси в клетките.
id="internal-source-marker_0.6996331218035087" style="font-size: 9pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;">Американският генетик Джордж Бидъл е носител, заедно с Едуард Тейтъм, на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 година, за откритието на ролята на гените в регулирането на биохимичните процеси в клетките.
Бидъл е роден на 22 октомври 1903 година в Уаху, Небраска. През 1926 година той получава бакалавърска степен по агрономство в Университета в Небраска, а през 1931 година защитава докторска дисертация в областта на генетиката в Университета Корнел. След това работи в Калифорнийския технологичен институт, Харвардския университет и Станфордския университет.
През този период той помага за развитието на техниката за трансплантиране на чужди клетки в ларви на мухи и, заедно с биохимика Тейтъм, изследва връзката между цвета на очите им и гените. През 1941 година Бидъл предлага хипотезата, че даден ген определя отделен ензим , а не цял набор от характеристики.
През 1946 година Джордж Бидъл постъпва на работа в един от първите в света отдели по молекулярна биология в Калифорнийския технологичен институт. През 1961-1968 година е президент на Чикагския университет. След оттеглянето си от този пост се връща към изследователската си дейност, която продължава до края на 70-те години, когато заболява от болестта на Алцхаймер и това прави по-нататъшната му работа невъзможна.
Джордж Бидъл умира на 9 юни 1989 година в Чикаго.