Жан Пиаже - изследовател на детската психика,
Швейцарският биолог, психолог, логик и филоософ, Жан Пиаже, е един от най-верните последователи на Имануел Кант. Пиаже е роден на 9 август 1896 година е Нюшател, Швейцария. Първата си статия за научно списание по зоология той&nb
Пиаже е роден на 9 август 1896 година е Нюшател, Швейцария. Първата си статия за научно списание по зоология той написва на 10-годишна възраст. Тя се казва "Наблюдения върху врабчетата-албиноси". По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици о началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика.
Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири
- Сензомоторен интелект
- Предоперационен интелект
- Стадий на конкретните операции
- Стадий на формалните операции.
В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.
Няма съмнение, че през близо трийсетте години откакто ни е напуснал /умира на 16 септември 1980 г./ влиянието на Пиаже продължава. През тези години неговите произведения са преведени на десетки езици. На неговото творчество са посветени не малко книги, научни статии и дисертации.
Безспорно заслугите на Пиаже за изучаване на детското развитие са огромни - той прави много повече от всеки друг теоретик. Ученият отказва да сведе развитието на детето до статичния и частичен образ, който предлага времето, в което живее, и полага усилия да стигне до дълбоките реалности, за да създаде цялостна представа за когнитивното развитие на детето. Ето защо, пиажетианският възглед за онтогенетичната еволюция на мисленето е най-проницателният от всички възгледи, които теорията ни предлага. Не случайно неговата теория за когнитивното развитие очертава границите на десетилетия “пиажетианска епоха в детската психология”, формирала представите за когнитивното развитие на детето на няколко поколения възрастови психолози. Нейното силно влияние върху психологията на развитието е резултат не само от това, че Пиаже предлага оригинална и интересна теория, но и в резултат на мъдростта на неговите стратегии за изучаване на детското мислене и разбиране на света.
Той “заставя” психолозите и педагозите да виждат в децата любознателни “търсачи” на знания, които участват активно в собственото си развитие. Не без значение е и факта, че Пиаже е сред първите теоретици, които не само описват, но и обясняват развитието. Неговата новаторска дейност продължава да определя насочеността и на съвременните изследователи върху механизмите на когнитивните промени. Освен това, теорията на Пиаже предлага удобна “възрастова схема” на когнитивното развитие, която независимо от някои неточности, е важен инструмент за обяснение на детското развитие.
Основно предположение на Пиаже е, че детето е активен участник в придобиване на знания и изграждане на свое собствено разбиране за света. Той е убеден, че за развитието на познавателните процеси е изключително важен опитът от активното взаимодействие на детето с предметния свят. Тази идея повече от всяка друга оказва силно влияние върху мисленето на неговите последователи. Пиаже счита, че в процеса на обяснение на заобикалящия свят детето се опитва да го адаптира в съответствие със своите изисквания. А на основата на естествено-научните дисциплини Пиаже предполага, че биологичните особености на детето налагат някои ограничения в последователността и времето на формиране на определени когнитивни навици.
Той счита, че всяко дете започва живота си с неголям репертоар от прости сензорни или моторни схеми, например слухови, зрителни, вкусови, тактилни и двигателни. На равнището на функциониране на посочените схеми активността на детето е насочена към вкусови, тактилни и други усещания, които предметите от заобикалящата среда предизвикават. Малко по-късно детето формира когнитивни схеми за сравнение на обектите. В хода на развитието постепенно се формират все по-сложни и по-сложни когнитивни схеми – например, дедуктивен анализ, системно мислене и т. н. Посочените познавателни операции и структури са универсални не защото са вродени, а защото типичният опит на децата от взаимодействието с предмети и хора води до едни и същи изводи.
Според Пиаже, двата основни принципа, които насочват развитието на човека са организацията и адаптацията. Всеки поведенчески акт на човека е организиран, т. е. представлява определена структура и тази тенденция за структуриране на опита е базово свойство на човека. По този начин хората не само подреждат перцептивния опит в значими за тях знания, но и преобразуват конкретните категории в по-абстрактни, използват факти за обяснение и съгласуват противоречиви мнения. Най-важният резултат от тази базова тенденция при човека е способността му така да организира своя опит, че неговото мислене да става все по-адаптирано към средата. В този смисъл адаптацията може да се разглежда като динамичния аспект от организацията на опита.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2025 Всички права запазени.