Mолекулярната биология

"Фок сите" на природата са известни отдавна - имало ги е в действителност, има ги и в   митовете. Сфинксът /лъвът с човешка глава/  е най-известната "комбинация", която свързваме с древния Египет. Както Сатира на гърците и Химерата на Изтока. Всички бяхме сигурни, че са родени от необуздани фантазии, но козоовцата, създадена през 1983 г. в Кембридж разколеба категоричността на света. Защото биолозите, които и преди се смятаха за благодетели на  човечеството ,  вече  могат да ни засипят с изненади. Странната кокошка, създадена в Института за изследване на мозъка в Сан Диего, няма популярността на козоовцата, въпреки че има право дори на по-голяма слава. След мозъчна присадка тя започнала "да се мисли" да пъдпъдък  и дори участвала в групови изпълнения на тринотните "песни", характерни за пъдпъдиците.  Естествено  пеела ги със своя кокоши глас.

Няма да припомняме романите за Хари Потър, пълни с митологични животни, но някои от странните създания се срещат  и в природата - бръмбърът бомбардировач, например, изхвърля отрова с температура около сто градуса, при това с честота 500 до 1000 пъти   в секундата. Така че Природата отдавна е изпреварила мисис Роулинг в хитрите  й намерения да ни смае. И "блатният фенер"  не е новост. Каква е разликата между него и бактериите, които живеят на колонии в малки водни басейни? Когато тези колонии пораснат достатъчно, могат да фабрикуват светлинни избухвания, които изглеждат като стъписващи огнени въздишки.

В природата се срещат и триглави кучета /като древногръцкия Цербер, който пазел пред вратите на подземното царство/, има и двуглави змейове, телета, костенурки, птици, дори - хора. Да се добави глава е лесно - казва генетикът Джим Смит от Института по онкологични изследвания в Кембридж. Защото вече е открит генът, който е "виновен" за израстването на още една глава. Наречен е Церберус. Ханс Шпеман, който работи в областта на ембриологията, успя да създаде такава "излишна" глава. И получи за това Нобелова награда. Така човечеството  се приближи още повече  към собствената  си идея да насели света и с материализираните си фантазии.

Молекулярната биология  вече се превръща в истинска генетична магия. Според Нобеловия лауреат Жан Досе вече е само въпрос на съвест за генетиците да продължат ли изследванията или сами да определят границите на позволеното, оставяйки неприкосновена "светая светих"  на живота. "Аз лично смятам, че познанието няма граници, дори когато става дума за човешки геном, казва Досе. Но заедно с това съм дълбоко убеден, че е необходимо категорично да се забрани промяната на наследствеността.
Ще се спрем ли пред разумните граници на собствените си възможности или ще ги прекрачим? Стволовите клетки на ембрионите са вече намереният ключ за последната врата на молекулярната биология.  Но не е ли по-добре да я оставим заключена?