Макс Перуц и глобуларните протеини
Английският биохимик и молекулярен биолог, Макс Перуц, е член на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда по химия за 1962 година (съвместно с Джон Кендрю) за изследванията си върху стру
id="internal-source-marker_0.9986187388553353" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">Английският биохимик и молекулярен биолог, Макс Перуц, е член на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда по химия за 1962 година (съвместно с Джон Кендрю) за изследванията си върху структурата на хемоглобина и глобуларните протеини. Перуц установява, че глобуларните белтъци са една от двете основни групи белтъци, наред в фибриларните.Те изпълняват различни функции по поддържане и регулиране на жизнените процеси в организма. Това са някои ензими, хормони, например, албумин , хемоглобин и др.
Перуц е роден на 19 май 1914 година във Виена. Учи във Виенския университет, след което се премества в Кеймбридж, Великобритания.
През Втората световна война, Перуц взима участие в секретния проект „Хабакук“ който изследва възможността да бъде построен непотопяем самолетоносач от пикрит, новооткрита смес от лед и дървени стърготини и провежда първоначалните изследвания върху свойствата на новия материал.
Перуц ръководи групата по молекулярна биология на Медицинския научноизследователски съвет от 1947 до 1962 година, а от 1962-а е завеждащ лабораторията по молекулярна биология при Кеймбриджкия университет. Той е научен ръководител на Франсис Крик и Джеймс Уотсън по време на подготовката на докторската им дисертация, в която разкриват структурата на ДНК.
Перуц е член на Американската академия за изкуство и наука и на Австройската академия на науките.
Умира на 6 февруари 2002 година в Кеймбридж.