Жозеф Пруст и Закона за постоянния състав на химичните съединения
                            
         
         
Френският   химик, Жозеф Пурст е  член на Парижката Академия на науките, професор в  артилерийска школа в Испания и ръководител на кралската химическа  лаборатория в Мадрид.
Жозеф   Пруст е роден на  26 септември 1754 година 
 
        
        
        
        
        
            
                                    
                        
                        
                                                    
                     
                                
                    
 style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;" id="internal-source-marker_0.8416576773470711">
Френският   химик, Жозеф Пурст е  член на Парижката Академия на науките, професор в  артилерийска школа в Испания и ръководител на кралската химическа  лаборатория в Мадрид.
Жозеф   Пруст е роден на  26 септември 1754 година  в Анже в семейство на  аптекар. Учи в Парижки университет, а през 1775 г. е  назначен на  длъжността управител на аптека и болница Салпетриер. 
Пруст  установява закона за постоянния състав на химичните съединения, който  гласи: Всяко химично съединение, имащо молекулен строеж, независимо от  метода на получаването си, се характеризира с постоянен състав.  Той  доказва, че металите могат да образуват повече от едно съединение с  кислорода и сярата, но всяко от тях има постоянен състав. Пруст открива  металните хидроокиси и предлага термина "хидрат". Работи също в областта  на органичната химия и химическия анализ. Установява наличието на  сребро в морската вода; изолира захар от гроздето и установява  съществуването на няколко вида захари.
На  името на Пурст  е наречен минерала прустит, който е с  яркочервен цвят и  диамантен блясък. Големи находища от него има в Мексико, Чили, Перу,  Боливия и др. Пруститът е един от най-разпространените сребросъдържащи  минерали, които се използват в металургията на среброто. 
Години  продължава  научният спор между Пруст и Бертоле. Поводът бил съставът  на химичните съединения - дали е постоянен или променлив. Победа удържал  Пруст, но причината за тази победа се изяснява по-късно. След множество  точни анализи и изследвания в края на XVII век Пруст  установява Закона  за постоянния състав на химичните съединения. Според този закон всяко  химично съединение има точно определен и постоянен състав, независимо от  начина на получаването му.
Валентност се нарича свойството на атомите на даден елемент да  се съединяват химически с точно определен брой атоми от други елементи.  Валентността е цяло число, което показва с колко водородни  атома може  да се съедини или би могъл да се съедини атомът на даден елемент.  Максималната стойност на това число е 8.
Атомите  на инертните газове  са от нулева валентност, докато повечето елементи  имат променлива валентност. Водородните атоми винаги са от първа  валентност, а кислородните винаги от втора.
Валентността  зависи от способността на атомите да отделят, приемат  или поделят  електрони. Тя е общо свойство на елементите, което се проявява, когато  атомите им се съединяват чрез химични сили на взаимодействие. 
Жозеф Пруст умира на  5 юли 1826 година в Анже.