Еразъм Ротердамски  е  виден мислите, философ, хуманист и теолог от  епохата на религиозните борби  между католицизма и зараждащото се протестантство.  Една от най-космополитните  личности в световната история, той  самият отказв
 
        
        
        
        
        
            
                                    
                        
                        
                                                    
                     
                                
                    
 id="internal-source-marker_0.9746102277792597" style="font-size: 11pt; font-family: Arial; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;"> Еразъм Ротердамски  е  виден мислите, философ, хуманист и теолог от  епохата на религиозните борби  между католицизма и зараждащото се протестантство.  Една от най-космополитните  личности в световната история, той  самият отказва да бъде определян по  националност. Смята за свой роден език латинския.
Еразъм Ротердамски е  незаконороден син на католически свещеник.  Роден е на 28 октомври 1466  година в Ротердам.  Детството и ранната си младост прекарва в родния си  град , а по-късно,  в Девентер,  учи латински и и старогръцки език.   Постъпва в августински манстир , където през 1488 година  е подстриган  за монах , а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. 
През 1495-1499  Еразум  учи във теологическия факултет на Парижкия университет   , тогава един от  центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота  си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария.   Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завръзва тесни  приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата  кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в  университета в Кеймбридж. 
И в живота, и в творчеството си Еразъм е чужд  на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и  католическия фанатизъм. Приживе това му създава доста неприятности.  Много пъти му се налага да бя    а, преследват от гнева ту на  лутераните, ту на лувенските католици. 
В същото време обаче,  Еразъм  се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал  Хенрих VIII  и испанския крал. Еразъм не се стреми към мъченичество –  във времето, когато Ян Хус е изгорен на кладата,а Томас Мор е  обезглавен, той предпочита да пътува от място на място и методично да  работи.
Еразъм  Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области –  педагогика,  теология, етика, фолология,  той пише притчи и диалози, сатирични и  полемичн творби.. В писмата  пък разменени между него и негови съвременници  са разкрити и много от възгледите му. Трябва да се отбележи, че Еразъм  доста гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично  точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби  въпреки своята категоричност, имат доброжелателен тон.
Еразъм е един от  малкото хора от своята епоха, познаващи в дълбочина старогръцкия език.  Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и творбите  на Цурковните отци,  като работи с текстовете в оригинал – нещо, което  са можели малцина негови съвременници. Осъществява нов латински и немски   превод на библейските  текстове, като внася редица поправки.
Преките теологични  разработки на Еразъм са пряко свързани с филологическата дейност. Еразъм  дава основата за критическото разбиране на библейските текстове, което е  в основата на цялото съвременно библейско богословие. Той има и редица  полемични творби и фрагменти от такива, в които се спира не само на  определени теологични теми, но и на самата методология на богословието.
Основният недъг на  света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и  смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен  начин. Привърженик е на „световния мир”, който единствен може да осигури  нормални условия за творчество.
Еразъм се смята  за родоначалник и идеен  вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм. 
"Възхвала на глупостта"  е най-известното  произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира ,  написана под формата  на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице,  от името на Глупостта, която превъзнася себе си.  Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва  на такъв успех, че е преиздавана 40 пъти, докато Еразъм е още жив. Тонът на  произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила).  Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие  от различни области на човешкия бит и познание. На еднакво осмиване са подложени и установените  порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското  начало,  и индивидуализмът и колективният дух.