Роберт Баран и изследванията му върху вестибуларния апарат
Австроунгарският отолог Роберт Баран е носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1914 година, за работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат.
Барани е роден на 22 април 1876 година  
id="internal-source-marker_0.3853796120334403" style="font-size: 9pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;"> Австроунгарският отолог Роберт Баран е носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1914 година, за работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат.
Барани е роден на 22 април 1876 година във Виена / тогава Австро-Унгария/, в семейството на унгарски евреин - управител на банка и мениджър на имоти.
Посещава медицинското училище при Виенския университет, където завършва през 1900 година . Като лекар във Виена, Барани експериментира с инжектиране на течност във вътрешното ухо на пациентите си, оплакващи се от главозамайване.
Пациентите усещали световъртеж и нистагъм (неволеви движения на очите), когато Барани инжектира течност, която е твърде студена. След като течността се затопля, пациентът получава нистагъм в обратна посока. От този опит Барани теоретизира, че ендолимфът (течността, съдържаща се в мембранозния лабиринт на вътрешното ухо ) потъва, когато е хладно и нараства, когато е топло, и по този начин посоката на потока на ендолимфа предоставя проприоцептивен сигнал на вестибуларния апарат. Той продължава да работи в това направление със серия от експерименти, наричайки го „калорична реакция“.
Изследванията, произтичащи от неговите наблюдения, правят хирургичното лечение на заболявания на вестибуларния апарат възможни. Барани прави изследвания и в други аспекти на контрола на равновесието, включително и функциите на малкия мозък.
Барани се включва в редиците на австрийската армия по време на Първата световна война като цивилен хирург, но скоро бива пленен от руската армия. Когато му е присъдена Нобеловата награда през 1914 г., Барани се намира в руски военнопленнически лагер. Освободен е през 1916 г. след дипломатически преговори с Русия, проведени с посредничеството на принц Карл от Швеция и Червения кръст, благодарение на което успява да присъства на церемонията по награждаването през 1916 г.
От 1917 година до смъртта си Барани е професор в Университета в Упсала, Швеция.
Там и умира, малко преди да навърши 60 години на 8 април 1936 година.