.

Роберт Баран и изследванията му върху вестибуларния апарат

Австроунгарският отолог Роберт Баран е носител на Нобелова награда за физиология или медицина  през 1914 година, за работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат.  Барани е роден на 22 април 1876 година  

Роберт Баран и изследванията му върху вестибуларния апарат
id="internal-source-marker_0.3853796120334403" style="font-size: 9pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;"> Австроунгарският отолог Роберт Баран е носител на Нобелова награда за физиология или медицина  през 1914 година, за работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат. 

Барани е роден на 22 април 1876 година  във Виена / тогава Австро-Унгария/,  в семейството на унгарски евреин -  управител на банка и мениджър на имоти.

Посещава медицинското училище при Виенския университет, където завършва през  1900 година . Като лекар във Виена, Барани експериментира с инжектиране на течност във вътрешното ухо  на пациентите си, оплакващи се от главозамайване.

Пациентите  усещали световъртеж и нистагъм (неволеви движения на очите), когато Барани инжектира течност, която е твърде студена. След като течността се затопля, пациентът получава  нистагъм в обратна посока. От този опит Барани теоретизира, че ендолимфът  (течността, съдържаща се в мембранозния лабиринт  на вътрешното ухо ) потъва, когато е хладно и нараства, когато е топло, и по този начин посоката на потока на ендолимфа предоставя  проприоцептивен  сигнал на вестибуларния апарат. Той продължава да работи в това направление със серия от експерименти, наричайки го „калорична реакция“.

Изследванията, произтичащи от неговите наблюдения, правят хирургичното лечение на заболявания на вестибуларния апарат възможни. Барани прави изследвания и в други аспекти на контрола на равновесието, включително и функциите на малкия мозък.

Барани се включва в редиците на австрийската армия по време на Първата  световна война  като  цивилен хирург, но скоро бива пленен от руската армия. Когато му е присъдена Нобеловата награда през 1914 г.,  Барани се намира в руски военнопленнически лагер. Освободен е през 1916 г. след дипломатически преговори с Русия, проведени с посредничеството на принц Карл от Швеция и Червения кръст, благодарение на което успява да присъства на церемонията по награждаването през 1916 г.

От 1917 година  до смъртта си Барани е професор в  Университета в Упсала, Швеция.
Там и умира, малко преди да навърши 60 години  на 8 април 1936 година.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...