Кой е Петко Стайнов?
Юристът Петко Стоянов Стайнов е общественик и дългогодишен преподавател по административно право, той участва в третото правителство на Андрей Ляпчев /1930-31 г./, както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев /19
както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев /1944-46 г./
Петко Стайнов е роден в Казанлък на 31 май 1890 година. Завършва гимназия в Стара Загора, следва право в Гренобъл и Париж, след което специализира в Лайпциг.
След участието си в Балканските войни, той защитава докторат в Париж. След Първата световна война той е директор на Дирекция на печата, но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От 1923 година е преподавател по административно право в Софийския университет.
Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов - обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златааров, писателя Антон Страшимиров и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на Велика Германия. На 3 юли 1933 година е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на 19 май 1934 година, за кратко е посланик на България в Белгия и Франция. През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството.
След 9-ти септември 1944 година Петко Стайнов се включва в правителството като министър на външните работи и изповеданията. На 15 март 1946 година, обаче, лично съветския външен министър Молотов настоява Стайнов да бъде уволнен. На 31 март 1946 г. той подава оставка.
Формалният предлог е, че му назначават заместници без да го питат. Истинската причина е, че става неудобен с независимото си поведение на Москва. Опитва се доколкото е възможно под властта на комунистите със смелост и такт да отстоява българските икономически интереси в отношенията със СССР. Не приема съветския диктат в тези отношения, опитите за заграбване от СССР на българска държавна собственост в обеднялата след войната България и въобще грабежа на българското стопанство от съветската окупационна власт. През пролетта на 1945 г. се обявява против съветското искане за връщане в СССР на изселилите се по време на войната таврически българи.
През лятото на 1945 година, Стайнов се съгласява с тезата на опозицията, че в България няма условия за свободни избори и обявява, без да пита комунистите, че се отлагат.
Лично Молотов няколко пъти занимава Георги Димитров с ,,вироглавия български държавник. Пред него признава, че в проф. П. Стайнов руснаците нямат доверие.
След оставката си Стайнов се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От 1947 до 1963 година той завежда катедра по административно право в Софийския университет.
След оставката си Петко Стайнов е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милционерите смятат, че боравейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия.
Петко Стайнов умира 24 юни 1972 година в София. Бил е женен за поетесата Анна Каменова.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.