Какво трябва да знаем за професор Марин Дринов?
‘Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация’, това са думи на професор Марин Дринов, известния български възрожденски историк и филолог. Проф. Дринов е работил през по-голям
id="internal-source-marker_0.4825269542013535" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:italic;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">‘Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация’, това са думи на професор Марин Дринов, известния български възрожденски историк и филолог. Проф. Дринов е работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес БАН.
Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 година в Панагюрище. През 1858 г. той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Учи в Духовната семинария в Киев, а после и в Москковския университет, където се дипломира през 1865 г.
Между 1865 и 1871 г. Марин Дринов пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. Марин Дринов става редовен професор.
По-късно той завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавните устои на нова България.
Професор Дринов е един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на България.
След 1881 г. Марин Дринов живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска академия на науките.
Професор Марин Дринов умира в Харков на 13 март 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза. На негово име е наречено издателството на БАН.