С
Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888 - 1894 г.). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.