Любомир Милетич - един от най-видните български учени и интелектуалци
Един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19-ти и първата половина на 20-ти век е акад. проф. д-р Любомир Милетич. Той работи в сферата на езикознанието /и особено в диалектологията/, етнографията и историята. &n
id="internal-source-marker_0.30443770187236185" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;"> Един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19-ти и първата половина на 20-ти век е акад. проф. д-р Любомир Милетич. Той работи в сферата на езикознанието /и особено в диалектологията/, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонски научен институт.
Любомир Милетич e роден на 1 януари 1863 година в град Щип. В средата на седемдесетте години на 19 век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война бащата на Любомир Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В Загреб Любомир Милетич завършва Класическата гимназия. Впоследствие, със стипендия от Министерството на народната просвета, той следва славянска филология в Загреб и Прага.
От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 Софийски унивеситет) и професор по славянска филология. Милетич е един от първите седем преподаватели в СУ , т. нар. „нови седмочисленици“: Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.
През 1898 г. Милетич е приет за член на Българското книжовно дружество /.днес БАН/. През 1926 година той е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Милетич остава на този пост до смъртта си.
Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонския научен институт. От 1928 до 1937 година той е негов председател.
Академик Милетич ни завещава повече от 400 свои трудове: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.
Умира на 1 юни 1937 година в София. Нос Милетич на остров Гринуич Южни Шетландски острови е кръстен на него.