Българският филолог и просветител Васил Стоянов, е един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.
Васил Стоянов е роден на 28 юни 1839 година в Жеравна. От 1849 година той учи в Шумен при Сава Доброплодни  
id="internal-source-marker_0.7043050924186983" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">Българският филолог и просветител Васил Стоянов, е един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.
Васил Стоянов е роден на 28 юни 1839 година в Жеравна. От 1849 година той учи в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. Там се сприятелява с Васил Друмев, който е негов съученик.
През 1856 година Васил Стоянов е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година той заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година, обаче, прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология и право .
През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава, заедно с Марин Дринов, Българското книжовно дружество, на което става деловодител. От 1873 до 1879 година той преподава български език в Болград.
След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове, оглавява Българското книжовно дружестно и е директор на Народната библиотека от 1883 до 1894 година.
Умира в София на 21 ноември 1910 година.