Едуин Хабъл и неговия закон
Американският астроном Едуин Хабъл установява, въз основа на червеното отместване на галактиките, че Вселената се разширява (Закон на Хабъл). Хъбъл доказва практически, че вселената расте в инфрачервения спектър, което всъщнос
Американският астроном Едуин Хабъл установява, въз основа на червеното отместване на галактиките, че Вселената се разширява (Закон на Хабъл).
Хъбъл доказва практически, че вселената расте в инфрачервения спектър, което всъщност е откритие на Джордж Гамов. Гамов доказва теорията си с формули, което не било достатъчно за Нобелова награда. Няколко години по-късно Хъбъл става Нобелов лауреат заради практическите доказателства, които представя. Приемайки наградата, Хъбъл дори не споменава Гамов в речта си, което е причина за недоволство на голяма част от астрофизиците по онова време.
На името на Хъбъл е кръстен телескопът ‘Хабъл’, който обикаля в орбита около Земята и прави снимки на вселената. С помощта на совалката Атланатис, телескопът е ремонтиран през май 2009 г., като са монтирани допълнително и два нови уреда. След изпитване и калибриране, ‘ Хъбъл’ възобновява рутинната си работа през септември 2009 г. Очаква се телескопът да запази напълно функционалността си най-малко до 2014 г., а може би и повече.
Според Закона на Хабъл (Закон за разбягването на галактиките) разстоянието от нас до дадена галактика е правопропорционално на скоростта, с която тя се отдалечава от нас.
Той е формулиран през 1929 година. Хабъл е наблюдавал червеното отместване в спектрите на галактиките. Според него това червено отместване се дължи на Доплеровия ефект и оттам той прави извода, че галактиките се отдалечават.
Законът на Хъбъл се изразява с формулата:
където v е радиалната скорост (в км/сек), измерена чрез червеното отместване, d е разстоянието до галактиката (вMpc), а H0 е константата на Хъбъл (в км/сек/Mpc).
Най-точното измерване на константата на Хъбъл е от 2003 г., когато с помощта на спътника WMAP е установено, че стойността й ̀ е 71±4 (км/сек)/Mpc.
Хъбъл доказва практически, че вселената расте в инфрачервения спектър, което всъщност е откритие на Джордж Гамов. Гамов доказва теорията си с формули, което не било достатъчно за Нобелова награда. Няколко години по-късно Хъбъл става Нобелов лауреат заради практическите доказателства, които представя. Приемайки наградата, Хъбъл дори не споменава Гамов в речта си, което е причина за недоволство на голяма част от астрофизиците по онова време.
На името на Хъбъл е кръстен телескопът ‘Хабъл’, който обикаля в орбита около Земята и прави снимки на вселената. С помощта на совалката Атланатис, телескопът е ремонтиран през май 2009 г., като са монтирани допълнително и два нови уреда. След изпитване и калибриране, ‘ Хъбъл’ възобновява рутинната си работа през септември 2009 г. Очаква се телескопът да запази напълно функционалността си най-малко до 2014 г., а може би и повече.
Според Закона на Хабъл (Закон за разбягването на галактиките) разстоянието от нас до дадена галактика е правопропорционално на скоростта, с която тя се отдалечава от нас.
Той е формулиран през 1929 година. Хабъл е наблюдавал червеното отместване в спектрите на галактиките. Според него това червено отместване се дължи на Доплеровия ефект и оттам той прави извода, че галактиките се отдалечават.
Законът на Хъбъл се изразява с формулата:
където v е радиалната скорост (в км/сек), измерена чрез червеното отместване, d е разстоянието до галактиката (вMpc), а H0 е константата на Хъбъл (в км/сек/Mpc).
Най-точното измерване на константата на Хъбъл е от 2003 г., когато с помощта на спътника WMAP е установено, че стойността й ̀ е 71±4 (км/сек)/Mpc.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.