Най-великият хакер на всички времена - Ричард Столмън
Кой е Ричард Столмън? Той е най-великият хакер на всички времена и автор на Общия публичен лиценз. За много хора неговото име е неизвестно. Всички са чували за Бил Гейтс, а по-начетените и за Линъс Торвалдс. За разлика от това има дори студенти п
id="internal-source-marker_0.7883943019721262" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">Кой е Ричард Столмън? Той е най-великият хакер на всички времена и автор на Общия публичен лиценз. За много хора неговото име е неизвестно. Всички са чували за Бил Гейтс, а по-начетените и за Линъс Торвалдс. За разлика от това има дори студенти по Информатика, които не знаят кой е Столмън. Това е много жалко, като се има предвид, че той е днешният Коперник.
Ричард Столмън е бащата на идеята за Свободен софтуер. През 1984 г. той е бил сътрудник към лабораторията за изкуствен интелект в Масачузетския технологичен университет, когато се сблъсква за първи път с проблемите на несвободния софтуер. В неговия случай, това е бил драйвърът на един лазерен принтер на фирмата Ксерокс - понеже е бил лошо написан, той не предупреждавал машината, към която е закачен, че хартията се е задръстила. Столмън е бил в състояние да го оправи, но човекът, който е имал изходния код на драйвера, е отказал да му го даде.
Първата половина на 80-те на миналия век бяха време на активна комерсиализация на софтуера - с революцията, предизвикана от повсеместното навлизане на компютрите в живота на хората, накара много фирми да започнат да произвеждат софтуер по един нов начин - като лишават потребителите му от възможността да го променят и нагодяват за своите нужди. До този момент най-често софтуерът се е доставял във вид на изходен код и често е трябвало човек да го компилира, за да го пусне на конкретна машина.
Фирмите, разработващи софтуер по този начин, са били и активни работодатели, поради което и лабораторията, в която Столмън работи, постепенно се обезлюдява - духът на споделяне и взаимопомощ, позволил развитието на такива системи като ITS (Incompatible Timesharing System)да бъде прекършен.
Столмън решава да разработи операционна система, приличаща на Unix, но по-добра от нея, която да е Свободна, за да може всеки да я ползва и подобрява без никакви ограничения. Нарича я GNU - GNU"s Not Unix.
Столмън ще остане завинаги записан с едри букви сред имената най-великите хора в областта на компютрите и информационните технологии. Негови рожби са:
- Общият публичен лиценз - договорът за авторски права, който покрива най-голям обем от операционните системи GNU/Linux. Други лицензни договори, които Ричард е изработил, са По-малкият общ публичен лиценз и Лицензът за свободна документация.
- GNU Emacs - най-гъвкавият текстов редактор в света, който притежава собствен интерпретатор на езика Lisp и може да се програмира.
- Колекцията от компилатори на GNU - gcc , включваща Фортран, С, С++, АДА, Java и поддържаща множество хардуерни архитектури др.
- Дебъгерът на GNU - gdb.
- Множество други инструменти, като например GNU Make.
- Той е и основателят на Фондацията за свободен софтуер , която финансира разработката на Свободен софтуер и много, много други.
За своя принос към информационните технологии Столмън получава:
- Стипендия от фондацията на МакАртър през 1990.
- Наградата Грейс Хопър през 1991 от Асоциацията за изчислителни машини (ACM).
- Наградата на Фондацията за електронни граници през 1998г.
- Наградата на Юри Рубински през 1999г.
- Наградата Такеда за социалноикономически заслуги.
Има почетни докторски звания от Кралския университет в Швеция и от Унивеситета в Глазгоу. От 2002г. е член на Националната инженерна академия на САЩ.
В неговото израстване България играе особена роля - Столмън е учил български народни песни и танци. Химнът на Свободния софтуер също е на базата на българска народна песен.
Според много хора Столмън е чудак, не са малко тези, които не го харесват поради безкомпромисната му позиция по отношение на свободата при софтуера.
В началото на 80-те той е бил определян като последният истински хакер - човек, обичащ компютрите, обладан от духа на равенство и чувство за социална отговорност (а не човек, разбиващ системи за сигурност и правещ золуми по Интернет). Историята се оказва много по-благосклонна към него - днес операционната система GNU/Linux, базирана на ядрото Linux и потребителския и системен софтуер на GNU, е ярък пример за това, какво може да постигне духът на сътрудничество, който Столмън вгражда в своя Общ публичен лиценз.