рословутият 41-ви въпрос от матурата е задачата за „съставяне на аргументативен текст”. За нея се знаят две неща: 1) че носи най-много точки на изпита ; и 2) че почти никой не е наясно в какво точно ще се състои тя.
Казано накратко от зрелостниците се очаква в рамките на 4 страници да интерпретират литературно произведение (или откъс от него). В изпитната програма са включени общо 98 текста, така че на първо време е хубаво да прочетете основните неща, които се изучават в 11. и 12. клас.
В няколко поредни статии ще ви представим примери за разработки, изготвени специално по модела на 41-ви въпрос от матурата.
П. П. СЛАВЕЙКОВ - “СПИ ЕЗЕРОТО”
Огледални светове
С изящната си “простота”, с двуцветния си пейзаж, с баланса между изречено и недоизказано, с музикалността си миниатюрата “Спи езерото” е един от лирическите шедьоври на П. П. Славейков. Тя съдържа редица мотиви и образи, налични в първия и в последния текст от книгата “Сън за щастие”: огледалността, милувката, съня, живота, смъртта, движението и покоя. Природата и тук е “символичен” свят, през чиито форми прозира смисълът на цялото. Сънят е метафора на мечтание, но и на абсолютен покой, на съзерцание и медитативно улавяне на същностното. Лирическият сюжет изобразява мечтанието на естеството, копнежа на световната душа, доловен в определени сетивни форми.
Основната лирическа двойка гради “отворен” сюжет, в който могат да се “впишат” различни концепции. В образа на тъмното спящо езеро и на устремените към него “белостволи буки” могат да се разчетат противопоставянето на вътрешния и на външния свят, противостоенето, но и взаимодействието на “там и отвъд” на “тук и сега”. Текстът е и оригинална интерпретация на стиха на Ницше: “Като гладко езеро е душата ми”, защото в одухотворения пейзаж може да се разпознае не само обективация на едно психическо състояние, но и желания покой на духа, надделял над всичко, което нарушава тази хармония.
В първата строфа са противопоставени два свята отразеният и отразяващият, “живият” и “отвъдният”. Описващият поглед се движи от хоризонталата на езерото към вертикалата на дървесните стволове и обратно по вертикалата, която “пробива” повърхността, за да продължи в безкрая на водните глъбини:
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Пренебрегвайки възможността отвесната линия да се свърже с мъжкото начало, за разлика от кръга на женското начало, ще потърсим други значения на образите. Вертикалата е традиционен символ на прехода през различни нива на познанието, на творческата сила. А кръгът на цялостното, безкрайното, вечно повтарящото се. Той е и символ на автономния Аз. Нещата от сетивния свят формите и цветовете, звуците и движенията, отразени от съзнанието, се превръщат в “сянки” в образи, в идеи. Сънят на езерото, застинало в неподвижност, го преобразява в огледало на осезаемия свят. Но огледалният принцип гради и други аналогии. В съзерцанието човек постига вътрешната яснота на покоя. Тогава осъзнава природата като огледало, в което се вижда, сякаш е нейно огледало.
В миниатюрата словото е пестеливо, а в тази строфа “говори” тишината. В нея се долавя тайнственият ход на битието, затова един от стиховете разгръща нюансите є. “Гласът” на тишината е музиката на хармонията, която може да се усети в ритмичността и мелодичността на лирическия текст като цяло. А на равнището на стиховия фрагмент свързването на представи за звук, цвят и пространствена форма бива подчертано и със звукописа чрез асонанса (“тихите му тъмни глъбини”) и алитерацията (“тихите му тъмни глъбини”).
Втората строфа улавя мига на съприкосновението между устремения външен свят и непроницаемия езерен свят...
Продължението на тази тема, както и пълен набор от разработки по всичките 98 произведения, включени в изпитната програма за матурата, можете да намерите само в „Българска литература за матура” от София Тодорова и Иван Велчев, книжка четвърта от поредицата „Успешна матура” на ИК „Кръгозор”.