Безплодието засяга способността за репродукция, а за безплодни се считат двойки, които след година опити да се сдобият с поколение не успяват.
Факторите, които влияят върху неспособността за забременяване са много, но за щастие съвременната медицина и в частност инвитро терапията (IVF) увеличават значително шансовете на безплодните двойки да се сдобият със здраво бебче.
Снимка: Pexels
IVF е ефективна форма на асистирана репродуктивна терапия, която включва сложна поредица от процедури, които се прилагат, за да се увеличат шансовете за зачеване на бебе.
За да се извърши инвитро оплождане е нужно преди това да бъде извършена контролирана стимулация на яйчниците с цел получаване на яйцеклетки, които в последствие ще бъдат оплодени инвитро (IVF) , за да се получат ембриони. След като тези ембриони бъдат получени се държат в култура 5 - 6 дни, в края на които няколко ембриона се имплантират в матката на майката, а останалите се съхраняват за в бъдеще.
Един пълен цикъл инвитро (IVF) отнема средно около три седмици, но понякога стъпките са разделени на различни части и процесът може да отнеме и повече време.
Процедурата може да се извърши като се вземат яйцеклетки и сперматозоиди от жената и мъжа в двойката, но също така е възможно оплождането да бъде извършено като се вземе репродуктивен материал от известен или анонимен донор. В някой страни е разрешено да се използва гестационен носител (жена, на която се имплантира ембрион в матката).
Шансовете за успех при инвитро (IVF) зависят от редица фактори, сред които:
• Причината за безплодието
• Мястото (клиниката), в която се извършва процедурата
• Начин на живот и тегло на пациентката
• Предишни бременности, включително загубите на бременност
• Възрастта на пациентката. Доказано е, че шансовете на зачеване с IVF намаляват с увеличаването възрастта на жената. Установено е например, че жените под 35 годишна възраст имат 39,6% шанс да заченат още при първия или втория цикъл IVF, докато при жени над 40 години шансовете са 11,5%.
Всъщност, процентът на успешно заченалите при първия цикъл не е много голям и повечето двойки преминават през няколко цикъла инвитро (IVF). Колко опита могат да бъдат направени зависи най-вече до колко е силно желанието за деца и доколко разочарованието от първия неуспех може да повлияе върху прага на търпимост на двойките.
Ако трябва да бъдем малко по-конкретни, ще цитираме едно датско проучване, проведено преди няколко години, според което 29% от двойките, подложили се на инвитро са заченали след втория цикъл в рамките на година, 62% са постигали желаната цел след три години, а 40% зачеват, след като са преминали 4 или повече цикъла.
Положителният факт тук е, че над 70% от двойките успяват да заченат и да се сдобият с рожба в рамките на 5 години от началото на процеса на инвитро процедурите.
За да се увеличат шансовете за зачеване в матката на майката се имплантират няколко ембриона. Ако зачеването стане факт и ембрионите не бъдат намалени се увеличат рисковете от по-ранно раждане или раждане на бебета с ниско тегло.
Инжектирането на лекарства за плодовитост като HCG за предизвикване на овулация може да причини хиперстимулация на яйчниците, при което те стават болезнени и се подуват. Състоянието не е опасно и продължава около седмица. А ако по това време пациентката вече е бременна може да продължи малко повече (няколко седмици).
Честотата на спонтанни аборти при жени, заченали с инвитро (IVF) е подобна на тази при жени, които зачеват по естествен път (около 25 - 35%).
Снимка: Pexels
Сред факторите за успешно зачеване IVF, макар и не на първите места се нарежат и клиниките, в които се правят подобни процедури. Затова е добре двойките, които искат да се сдобият с бебе да направят предварително проучване на инвитро клиниката. Защото невинаги най-скъпата или най-популярната клиника е най-добрата. По-важно е в нея да работят специалисти, които изслушват пациентите си и ги подкрепят през всички трудни етапи, през които трябва да преминат.