Този
въпрос е вълнувал хората още преди векове. Той продължава да бъде спорен и днес.
Има много теми, които могат да бъдат обсъжадани. Любопитството? Това не е много приятно. Поне при мен,то е от страна на родителите ми. Например: връщам се от рожден ден, майка ми ме пита как съм изкарала, какво е имало и не пропуска да ме попита дали е имало момчета.Ужас!Родителите се интересуват с кого са били децата им,какво са правили,но не мисля, че трябва да бъдат толкова настоятелни.Всеки човек има право да си има своята малка тайна... Според мен любопитството е много лошо качество,затова аз никога не съм била любопитна до безобразие.
Друга тема е подкрепата от страна на родителите.Това е много важно.Моите родители винаги са ме подкрепяли. Ако някъде се изложа, те ми кават: "Не се притеснявай.Следващия път ще успееш!" Надявам се всички родители по света да обичат децата си и да ги подкрепят във всяко тяхно начинание,защото децата се нуждаят от това, за поемат по своя път...
В моето семейство има много противоречия. Мисля, че това не е много добре,но няма как. Едно от най-честите ни противоречия е какво ще ядем за вечеря. Може да звучи смешно, но никога не можем да се разберем. Аз искам едно, майка ми друго, а баща ми трето. В повечето случаи аз печеля, но е момента това няма значение. По-добре е бързо да се стига до съгласие, за да няма дълки и мъчително спорове.
Най-важното чувство, което трябва да съществува между децата и родителите е любовта. Без нея нищо не е въможно да съществува. Тя е корена на едно семейство.Ако няма любов, няма и деца... Целият живот на човека е свързан с любовта. Да се чувстваш обичан и защитен-това е истинско богатство. Според мен любовта е
най-великото чувство на този, изпълнен с неправди свят. Хората трябва да се обичат. Без любов светът умира, без любов животът спира!
Всички родители полагат много грижи за децата си, но а съжаление има иключения. Благодаря на Бог, че моите родители не са ме изоставили. Те са мили и добри, но понякога и много строги. Знам, че просто искат да стана човек. Тяхно право е, не им се сърдя. Съжалявам децата по домовете. Те никога няма да получат истинска майчина ласка. В домовете получават обич, но тя не е толкова силна като майчината и никога няма да бъде. Искам да отправя едно послание към всички родители по света: Обичайте децата си, грижете се за тях и никога не ги изоставяйте, защото те се нуждаят от вас и са бъдещето на този свят!
Нужно е също и да има мир и рабирателство в семейството. Ако не те разбират, а постоянно ти се карат, това няма да стигне до нищо хубаво. В споровете е най-добре никога да не се стига бой. Това е крайна мярка, която мисля, че не трябва да бъде използвана срещу децата, а и срещу родителите.
Важно е хората да се изслушват.Ако те не го правят, а говорят един през друг, показват неуважение към субеседниците си. А, за да просъществува едно семейство дълго, е нужно да има уважение.
Аз мисля, че родителите трябва да бъдат дибри към децата си, а те от своя страна към родителите си.
По-възрастните трябва да дават пример на своите синове и дъщери, защото те се учат от тях. Ако вашите са егоистични и следователно ти дават такъв пример, то много ясно, че и ти ще си като тях, защото си израснал в такава обстановка.
Всичко това е важно за добрите отношения не само между децата и родителите, но и в цялото общество като цяло. И все пак най-важната е ЛЮБОВТА!