Тук
а описани някои от разнообразните психологически феномени, свързани с преживяването да си жертва, както и някои от реакциите на хората в обществото. Когато човек е жертва на престъпление, той или тя е “психологически бомбардиран” с остротата на реалността за човешката уязвимост, на това, което изглежда като случайност на жизнените събития и с неизбежността на смъртта. Повечето хора са напълно неподготвени за подобни преживявания. Много малко са тези, чийто предишен опит ги е подготвил за ролята на жертви на жестоки престъпления. Много малко са тези (ако въобще има такива) хора, които биха могли да посрещнат подобно събитие без значителна подкрепа от страна на околните.
Като резултат на виктимизацията,човекът преминава през “цикъл на отреагиране и възстановяване от травмата”, процес, който служи, за да защити Аз-а по време на и след тежки травматични събития.. Една от основните роли на терапевта при лечението на жертва на престъпление с насилие е да помогне и окуражи жертвата в преминаването през цикъла на възстановяване по начин, който ще улесни здравословно и адаптивно поведение. Целта е да се помогне на човека да се възстанови от психологическите травми, които ако останат нелекувани могат да се превърнат в продължаващи цял живот психологически проблеми.
НАГЛАСИ КЪМ ЖЕРТВИТЕ
Обикновено жертвите прекарват часове мислейки върху въпроси от типа “Защо на мен”. Ако членовете на семейството на жертвата или нейни приятели или познати се включат в този вид мислене, което хвърля вината за престъплението върху жертвата, чрез техните усилия те биха могли само да задълбочат началната депресия и да забавят възстановяването. Този вид мислене може също да доведе до разтърсващия отговор “Ти си си виновен” на въпроса на жертвата “Защо това се случи на мен?” Жертвите задават на себе си и другите въпроси от типа на “Защо на мен” дълго време след нападението. Подобна, често допускана грешка, която би отдалечила или попречила на жертвата да се възстанови е да се каже, например, “Забрави за това”, “Избий си го от главата” или “Престори се, че не се е случило”.
Друга възможност за реакция от страна на близките на жертва на насилие е да “преиграват”, да обгрижват жената прекомерно, като по този начин я виктимизират допълнително.
ЦИКЪЛЪТ НА ОТГОВОР НА ТРАВМАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
В повечето случаи жертвата ще си е живяла ежедневния живот, когато се е случило нападението – напълно неочаквано. Жертвата е залята от чувство на неверие, психиката й прави опити да се справи със ситуацията. Чувството за неверие се появява, защото психиката по примитивен начин има нужда да отхвърли объркването като се направи, че събитието не е реално. Но когато “студената” реалност връхлети жертвата, често се появява фаза, по време на която афектите на човек стават “замразени” или “плоски”. В тази фаза, наречена “травматичен психологически инфантилизъм”, жертвата би направила на практика всичко, което тя или той вярва, че ще й помогне да оцелее. Тук всички научени поведения изчезват и остават само адаптивните ранно детски модели на поведение. Емоционалното състояние на човека е замразено и той или тя придобива фалшиво изражение на спокойствие. Въпреки че външно поведението на жертвата е доста нормално, всичките й когнитивни процеси са насочени само към оцеляването. Повечето жертви ще бъдат в тази “фаза на когнитивното оцеляване” докато свърши изпитанието.
Според нашия опит интензивността на психичната травма е свързана с взаимодействието на няколко фактора, първият от които е степента, в която е било наранено тялото. Нападение, при което в тялото е било проникнато по някакъв начин (например, изнасилване, стрелба или намушкване), често са по-травматични от такива, при които това не се е случило. Друг фактор е степента, в която човек се е страхувал от това, че ще бъде убит по време на нападението. Важен фактор е също и отношенията на жертвата с насилника. Противно на вярването, нападение от някой, познат (и вероятно човек, на когото жертвата има доверие) обикновено повдига по-комплексни и сериозни психологически въпроси, отколкото нападение от непознат. В допълнение, миналият опит и настоящите умения за справяне са фактори за това каква травма ще причини виктимизацията. И накрая, мястото, на което се е случило нападението може да изиграе роля за степента на травма, преживяна от жертвата. Хора, които докато са спели в собствените си легла са събудени от някой, който държи пистолет до главата им или нож до гърлото им, обикновено са по-травматизирани отколкото хора, които са били нападнати на публично място, например, вечер на улицата (където те може би са били малко по-подготвени за неприятности). На определени места, хората предполагат, че са в безопасност и защитени и когато в едно от тези места е нахлуто, това е разтърсващо преживяване. Всъщност жертвата би развила някаква форма на фобийна реакция към мястото на престъплението, в зависимост от приноса на факторите цитирани по-горе.
Веднага след нападението, повечето жертви влизат в състояние на шок, което ще им послужи да се изолират от преживяванията си поне в някаква степен. Това състояние с характерния за него притъпен афект, често се бърка с това, че жертвата не е особено разстроена от това, което се е случило или, че е “наред”. Шокът може да продължава от няколко часа до няколко дни, в зависимост от тежестта на преживяната травма. След тази фаза, много жертви влизат във фазата на депресията, основно поради това, че много малко от тях са способни да изразят гняв непосредствено след нападението. Към края на фазата на депресията, жертвата обикновено минава през епизоди на значителни промени на настроението. Нещо повече, по време на тези ранни фази, човек може да чувства значителна тревожност по повод собствената си психическа стабилност и дали той или тя някога отново ще бъдат нормални.
След депресивната фаза, жертвата обикновено влиза в активната фаза на гнева, която може да бъде доста унищожителна ако човекът, извършил нападението не е обвинен и накаран да плати за това, което той или тя е направил. Това е времето, когато жертвата може да пренесе гнева си върху някой “сигурен” обект като например близък или приятел и тези значими други ще имат нужда от помощ, за да разберат защо са атакувани от жертвата – особено поради това, че тази фаза обикновено се появява малко след нападението. Въпреки, че този период може да е труден терапевтът би трябвало да го приветства, защото той обикновено отбелязва повратна точка в цикъла на възстановяване.
След гневната фаза много жертви влизат в нещо като философски период, по време на който те преразглеждат това какво е означавало събитието за тях. По време на тази фаза на размисъл, жертвата разбира (ако останалата част от цикъла на възстановяване се е случила), че тя или той след нападението вече не е същият човек, и мисли за това какво значение ще има това за бъдещето.
След това, жертвата преминава в период на “оставяне да почива”, по време на който събитието е принизено до неприятен спомен. В този процес, човекът приема, че неговият или нейният живот е променен заради събитието. Жертва на насилие не би могла да забрави това, което й се е случило, тя или той са загубили някой от фантазиите си за безопасност, на които всички ние разчитаме. Но ако човекът е преминал през целия цикъл на възстановяване той или тя е вероятно да успее да разгледа събитието в цялостният контекст на живота си.
Ако имате нужда от спешна помощ, използвайте Горещата телефонна линия за пострадали от насилие - 02/ 981 76 86 (денонощно) или обсъдете на адрес:
http://www.animusassociation.org/f/