Мъжете, които насилват партньорките си
1. Избирателно поведение и обществени влияния
Дори на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, то всъщност е целенасочено действие. Насилниците може да са много спокойни и учтиви с полицаи, шефове, съседи, колеги и приятели
ng>1. Избирателно поведение и обществени влияния
Дори на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, то всъщност е целенасочено действие. Насилниците може да са много спокойни и учтиви с полицаи, шефове, съседи, колеги и приятели, но не използват тези си умения при общуването с интимните си партньорки, защото не искат. Индивидуални мъже бият индивидуални жени, за да накарат тези жени да правят това, което искат.
Мъжът насилник не е “необуздан”. Той прави каквото желае сам и когато реши, с цел да “тренира” жертвата да бъде каквато той иска през цялото време. Това обаче е невъзможно, тъй като той постоянно променя изискванията си. Насилникът избира действия, които целят да постигнат надмощие и контрол и да обхванат по-голямата част от живота на жертвата.
Мъжете бият, защото боят им върши работа. Домашното насилие е заучено и социално приемливо поведение, научава се чрез наблюдения, опит и прилагане. То е част от нашата култура, нашите семейства, училища и социални групи. Домашното насилие не се причинява от болест, гени, злоупотреба с вещества, стрес, поведението на жертвата или проблеми във връзката.
Домашното насилие е нарушение на човешките права и се преследва от закона. Обществото и правосъдието са длъжни да ограничават наличието на домашно насилие и да подвеждат виновниците под отговорност. Преследването на насилниците от закона може да предпази жертвата от други актове на насилие, да намали опасността за децата, да попречи на насилника да извършва други актове на насилие и да наложи обществена нетърпимост към домашното насилие. Ако насилниците не бъдат преследвани от закона, те никога няма да прекратят насилническото си поведение.
2. Нагласи и поведение на насилници
Насилниците не могат да бъдат различени от пръв поглед. Домашното насилие не е въпрос на класа, раса или социо-икономически статус. То е проблем на половите различия. Повечето насилници са мъже.
3. Фактори, които променят поведението на насилника
(практики от чуждия опит)
Съдебната и здравната система все по-често се намесват в случаи на домашно насилие. Много често фокусът на тези намеси е с цел да се търси отговорност от съпруга, да бъде образован относно ефектите от действията му върху жертвата и да му се подчертае, че трябва да си вземе поука и да реши да се държи по различен начин.
Тъй като мъжете насилници обикновено не посещават подобни програми доброволно, на тях трябва ясно да им се покаже, че нови инциденти на насилие няма да бъдат толерирани. Трябва постоянно да му се повтаря посланието – че неговото насилничество ще бъде разобличено и тогава няма да му се размине. Добрите и утвърдени програми за работа с насилници осъзнават и ясно наблягат на идеята, че целите на всяка подобна програма трябва да съответстват на тези на условната присъда: На първо място жертвата трябва да е в безопасност, след това насилникът трябва да бъде подведен под отговорност, а след това и принуден да промени поведението си.
Изследванията посочват, че форматът и съдържанието на програмите за работа с мъже-насилници не са толкова важни, колкото степента до която тези програми са интегрирани в един координиран обществен отговор на домашното насилие. Ефективната програма за работа с насилниците е само един компонент от един процес, който започва с арест или издаването на забрана за доближаване до жертвата, и включва съдебен процес, издаване на присъда и наблюдение на по-нататъшното поведение на насилника от страна на съдебната система.
Важно е да се отбележи, че курсовете за справяне с гнева и контролиране на импулсите често се използват неправилно като стратегия за преодоляване на насилието. Тези подходи обикновено не взимат предвид дисбаланса на силите в една насилствена връзка и не показват достатъчно ясно на насилника, че той ще бъде подведен под отговорност за действията си. Всъщност тези недостатъци на програмите за работа с насилници трябва да бъдат обяснени на жертвите, за да се намали вероятността те да живеят с погрешното чувство за сигурност, че партньорът им ще “се поправи” само като е влязъл в програма за справяне с насилието.
http://www.animusassociation.org/f/