Травма вследствие на преживяно насилие

Жерт ите на сексуално насилие преживяват силна емоционална и физическа травма, която дава отражение дълго време след акта на изнасилване. Групата от симптоми, които се наблюдават в този период се наричат травматичен синдром в резултат на изнасилване – ТСИ.


Този синдром има две фази:

   1.Непосредствена остра фаза, по време на която жената е в криза и нормалното й съществуване е силно разстроено.
   2.Втора, по-продължителна фаза, по време на която жертвата осъзнава значението на травматичното събитие и промените, които са настъпили в живота й като резултат от него.


Непосредствена остра фаза


Непосредствена реакция

Много популярен е митът, че жертвите на изнасилване са плашливи и истерични непосредствено след събитието. Това не е задължително вярно – жертвите имат много по-широк диапазон от емоционални реакции. Най-общо те мога да се обединят в два типа:


Експресивен стил на реагиране – жената проявява силен страх, ярост или тревожност и това лесно се забелязва при интервюирането й.

Контролиран стил на реагиране – жената изглежда спокойна, държи се така, сякаш нищо не се е случило, истинските й чувства са изтласкани или добре прикрити.


Физическа реакция

Изнасилването е едновременно акт на физическо насилие и сексуална принуда. Много често жертвите говорят за болки по цялото тяло; най-често силно травмирани са гърдите, влагалището, ръцете и краката. Много от жените страдат от нарушения в съня – трудно заспиване, събуждане от кошмари и т.н.


Често срещани са разстройства в храненето – значително намаляване на апетита, загуба на усещане за приятен вкус на храната, болки в стомаха, гадене и реакция на повръщане при споменаване на насилието.


Симптоми, свързани с атакуваните зони – жените описват симптоми, свързани с определени телесни зони, които са били атакувани: жертвите, които са били принуждавани към орален секс изпитват дразнение в гърлото и устата; тези, които са имали вагинален или анален контакт, често изпитват смущения в съответните области.

Емоционална реакция

Въпреки, че широко разпространеният мит е, че жените жертва на изнасилване се чувстват осрамени и виновни, това не е доминиращата реакция. Най-силно изразено е чувството на страх от физическо нараняване, осакатяване, заболяване или смърт – това са чувствата, на които се основават симптомите от ТСИ. Повечето жени имат усещането, че са се срещнали отблизо със смъртта и едва са се разминали с нея. Те изразяват и други чувства – на омърсеност и срам, чувство за вина, което се изразява в жестоки самообвинения. Друга посока на чувствата са гняв, желание за отмъщение и дори самоубийство, омраза към всички мъже и др.


Много жени усещат, че чувствата им не съответстват на ситуациите, в които се намират и това силно ги притеснява. Разказват, че са много раздразнителни, чувстват се несигурни и са предпазливи и подозрителни спрямо другите.


Мислите: обикновено жертвата се опитва да изтласка мисълта за изнасилването, но тя непрекъснато я преследва. Много често жените мислят за това как биха могли да предотвратят събитието и разиграват в съзнанието множество варианти, при които биха успели. Това ги кара да се чувстват виновни. При жените, които имат контролиран стил на изразяване, почти не се наблюдават емоционални реакции по време на тази фаза. Те могат да говорят за събитието съвсем спокойно, сякаш това е нещо, което не ги засяга или не се е случило с тях самите. Често дори оценката на събитието или на извършителя му е неадекватна. Това е проява на защитен механизъм, при който емоциите са изтласкани и “отцепени” от събитието, тъй като е много трудно то да бъде възприето.


2. Втора фаза: реорганизация

Продължителността на тази фаза е много различна – от няколко седмици до години. Времето, за което жената ще се справи с кризата зависи както от личните й способности, така и от начина, по който реагират хората около нея. Тази фаза се характеризира със следните симптоми:


Промени в жизнения стил

Обикновено изнасилването води до разстройства в много аспекти от живота на жертвата. Някои от жените продължават да изпълняват ежедневните си задължения, но не се чувстват способни да им се отдадат пълноценно. Други жени преминават към силно ограничен стил на живот – спират да ходят на работа, почти не излизат, а когато им се наложи, винаги са с придружител и т.н. Много често жените се обръщат за помощ към семейството си, където те се чувстват защитени и спокойни да говорят за случилото се. Някои жени се връщат в родния град, където са родителите им. Често се наблюдава силна нужда да се преместят, страх, че насилникът отново може да ги открие, страх да вдигат телефона и др.


Сънища

Сънищата, свързани с насилие са основен симптом, който продължава да действа в тази фаза. Има два основни типа сънища, които жените описват:


   1. кошмари, които до голяма възпроизвеждат сцената на изнасилването или някакво насилие, от което жената неуспешно се опитва да се освободи
   2. съновният материал се променя, но се запазва темата за насилието, като често самата жертва е негов извършител.


Фобии

Вид психична защита, която развиват жертвите, са страховете и фобиите. Например, фобия от тълпи хора или големи открити пространства, страх от оставане сама, глобален страх от среща с хора, неприязън и страх от сексуални отношения, като особено тежки са случаите, при които жената не е имала предишен сексуален опит.


   3. Комплексна реакция на изнасилване

Има жени, които споделят за трудности в общуването и интеграцията преди или в следствие от травмата. Те се нуждаят от по-интензивно и дългосрочно консултиране. Те могат да развият допълнителни симптоми като: продължителна депресия, злоупотреба с алкохол или наркотици, суицидно или психотично поведение, силен регрес и отказ от зряло житейско поведение. Тази уязвима позиция обикновено е предшествана от други психични проблеми, семейни конфликти, силни материални затруднения или лични неуспехи.


   4. Тиха реакция на изнасилване

Тихата реакция на изнасилване се проявява при жени, които не споделят с никого за случилото се. Като резултат от задържането на емоциите, жената става все по-потисната и затворена. Подходящо е окуражаването на такава жена да намери доверен човек, с когото да сподели чувствата си по повод случилото се. Важно е да се разбере защо е предпочела да мълчи.


http://www.animusassociation.org/f/