Връзката с родителите

Предизвикателството да бъдеш тинейджър е доста трудно. Носиш се между детството и света на възрастните, като се опитваш да бъдеш съответно безотговорен и отговорен, изпитвайки родителския контрол и зависейки от него. Родителите често не знаят какво да очакват. Много често трудно разбират растящата ви необходимост от независими действия дори и непокорство.

Някои възрастни гледат на юношеството като период на търкания, промени и проблеми. За вас, това е период, изпълнен с ревоги, свързани с акне, проблеми с теглото, манструация, късно съзряване, ранно съзряване, събуждане на сексуално желание, напрежение в училище, гаджета, скука, родителски кавги, тормоз от страна на съучениците и вашето бъдеще.

Разбираемо е, защо много тинейджъри считат този период за доста труден. Но веднъж щом свърши, осъзнавате, че дразнещото поведение на родителите ви в много случаи е било основателно и мотивирано от чувство на любов и тревога. Да, периодът на съзряване може да бъде наистина труден. Но ако вие и родителите ви общувате и опитвате да се разберете взаимно, този период няма да бъде толкова изтощителен и със сигурност ще бъде забавен.


Долуизброените съвети ще ви помогнат да подобрите общуването с родителите си:

   1.Споделяйте искрено какво чувствате. Родителите могат да дадат истинска подкрепа и познание, но те не знаят какво се случва в живота ви, ако не споделяте с тях.
   2.Ако родителите ви разстройват като определят вечерен час или ви забраняват да излизате, не заемайте веднага отбранителна позиция. Разговаряйте с тях, когато не сте разстроени. Ако започнете да крещите и да плачете, няма де сте в състояние да изразите точно какво чувствате наистина.
   3.Обяснете на родителите си спокойно, това което мислите. Избягвайте фрази от типа Вие не ми давате достатъчно свобода или Вие никога не одобрявате, това което правя. Тези обвинителни фрази ще доведат само повече дразги. Вместо тях използвайте: Когато излизам с приятели, вечерният час ме кара да мисля, че ми нямате доверие. Или Понякога се чувствам наранен, когато не ме окуражавате в моменти, когато се държа отговорно. По този начин изразявате чувствата си без директно да обвинявате родителите си.
   4.Изслушвайте родителите си. Ако те ви позволяват да говорите открито за това, което чувствате, то те заслужават същото от ваша страна. Ако ги изслушвате, може да откриете, че погрешно сте тълкували чувствата им.
   5.Когато разговаряте с родителите си и ако те кажат нещо, с което не сте съгласни, не реагирайте веднага. Дайте им възможност да обяснят, каквото искат и след това спокойно обяснете защо не сте съгласни с тях. Опитайте се да им обясните от какво имате нужда ( те може да не знаят).