Защо не вярваме на никого и нищо?

Наст пва момент, в който не вярваме на никого. Защо се случва това, какви са причините? Това обезверяване може да надскочи индивидуалното ниво и да "зарази" много хора.  В единия случай причината е личен проблем. Във втория  обаче са засегнати общи интереси.

Кои всъщност са причините, които могат да ни доведат до песимизъм на  индивидуално ниво?

Когато към дадено събитие или човек влагаме много емоции, ние трудно можем реално да преценим нещата. Ако към околните или към дадена ситуация имаме много големи очаквания, това много често е измамно и колкото повече очакваме  нещо от някого или нещо, толкова повече се разочароваме.

Всъщност,  съвсем нормално е  да се стремим към  положителни чувства, но, за да не се разочароваме, най-добре е да разчитаме на житейския си опит, както и на  мнението на странични авторитети, защото и големите очаквания, и обезверяването са еднакво вредни.

Понякога песимизмът е черта на характера. Има хора, които  по принцип са подозрителни,  винаги се съмняват във всичко. Те не мислят, че нещо може да се подобри и винаги са с черни очила. На всичкото отгоре  тези хора смятат, че превъзхождат другите, че те са най-умни и никой не може да ги излъже.  Тези хора си спестяват доста разочарования, но  пък  се обричат на самоизолация и самота.

Понякога ние сме нетърпеливи  да видим  резултатите от нашите  усилия или  реализирането на мечтите ни. Ако сме прекалено припряни, това може да ни коства много.
Тогава може да се обезверим бързо, да не можем да преценим каква отсрочка да дадем, започваме да се притесняваме да не злоупотребят с доверието ни...Тези прибързани разочарования и този модел на поведение може сериозно да обърка живота.

Някои хора са много обидчиви. Причината може да бъде изострена чувствителност поради преживени обиди в миналото. За тези хора околните са източник на опасност, подигравки и негативни емоции. Това състояние се  променя много бавно, но ако се коригира чрез консултации с психолог, води до подобряване на живота.