На 2 май почитаме паметта на княз Борис I
Вече 11 столетия, на 2 май, българската православна църква почита паметта на един от най-великите владетели в Европа - българският княз Борис I.
Много хора смятат, че името Борис е славянско. То е регистрирано за първи път при княз Бори
id="internal-source-marker_0.18110564346322477" style="font-size: 9pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;">Вече 11 столетия, на 2 май, българската православна църква почита паметта на един от най-великите владетели в Европа - българският княз Борис I.
Много хора смятат, че името Борис е славянско. То е регистрирано за първи път при княз Борис I, който налага християнството в България. Той, обаче, не е славянин, а прабългарин. С прабългарски произход е и името му, което според някои тъклувания значи ‘вълк’. Сред прабългарите то е познато в две форми Борис или Богорис. В историята ни името Борис се среща сравнително често.
След 13-ти век обаче, то изпада в почти пълна забрава по нашите земи. Възкръсва отново през Възраждането, във връзка с нарасналия интерес към родната история. Българите обаче, започват да кръщават децата си с това име, след раждането на престолонаследника, бъдещия цар Борис III.
Днес най-много Борисовци на Балканския полуостров има в България, Република Македония и Източна Сърбия. Разпространението си по света, обаче, името Борис дължи на възприемането му от руските славяни. За доста дълъг период Борисовци се срещат преди всичко в руските дворци и благороднически среди.
С времето, обаче, благодарение на руската емиграция, това име достига до Западна Европа, Африка и Израел.
Да са живи и здрави всички именници!