13 юни - Световен ден на донора
                            
         
         
На  13 юни, по инициатива на Световната   здравна организация,   Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец,  Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на  организациите на кръводарите
 
        
        
        
        
        
            
                                    
                        
                        
                                                    
                     
                                
                    
 id="internal-source-marker_0.03995467526245722" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">На  13 юни, по инициатива на Световната   здравна организация,   Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец,  Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на  организациите на кръводарителите,  се отбелязва   Световния ден на  донора, с цел осигуряване за медициински нужди на безопасна кръв от  доброволни кръводарители без парично обезщетение.
Кръводаряването  е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с  цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот. Това е хуманен,  безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност на всеки здрав  гражданин.
Още  от древността хората проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към  18-ти век за първи път се осъществява кръвопреливане. Началото е  белязано от откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението  при хората и животните.
Характерно  за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се  прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата  на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са  го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото  (болестта).
Първите  истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало  се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът  завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно започнали опити за  преливане на кръв от животно на човек.
Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. 
Същото  се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие  влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти  век.
Втория  период започва в началото на 20-ти век. Кръвопреливането бележи подем.  През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и  AB.  Установява се, че , за да е безопасно кръводаряването,  на човек  трябва да се прелива кръв от  групата която има той самият.  
Дарената  кръв се използва за лечение при пациенти с:остри кръвозагуби, причинени  от травми;лечение на тежки изгаряния;планови и спешни хирургични и  акушерски интервенции;ABO и Rh несъвместимост на майката и плода;лечение  на злокачествени заболявания;поддържане живота на пациенти с различни  вродени анемии и хемофилии.
Кръводаряването  е полезно, защото стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и  увеличава защитните сили на организма. Важно е да се спомене, че всички  консумативи, използвани по време на кръвовземането, са индивидуални,  стерилни и за еднократна употреба.