До RoxyM: Много съжелявам за любимеца ви.Аз също имах любимец още от малко,но то умря на 56дни.Мойте съболезнования.

Хубави съвети, но от опит ви казвам не помагат много. Да, могат да намалят болката...до някъде. Минаха вече 2 години, но още не мога да го преживея напълно. Сложила съм си нейна снимка на екрана на лаптопа, плюшеното му кученце е нейния аватар и в колата имам едно малко кученце, което я замества (много обичаше да се вози в кола), все си втълпявам, че сега всички са заедно-баба и дядо и тя и се грижат един за друг, обаче дори и това помага само донякъде. А първите дни бяха най-зле. Сякаш не тя, а аз бях мъртва. Обаче не ми се говори за това, че пак ще се разплача. Сега мога само да се радвам на другите животинки, а когато отчаяно имам нужда да погушкам някое животинче, ходя да гушкам котарака на баба ми. Не е същото, ама все пак...Да загубиш някого, който си обичал толкова много е най-тежкото нещо. За мен няма разлика между смъртта на баба и дядовците ми и смъртта на Лейди. Всички ми липсват ужасно! И бих направила всичко ако можех да ги върна обратно, пък дори и само за един ден. Толкова много ми се иска всичко да е както преди!