Първите три съвета са безумно грешни. Казвам го от личен опит. 1)"Не използвайте изрази като Аз мога и Аз знам. Напротив, ползвайте ги. "Желая да се науча" в днешно време, при бруталната безработица и изоблие от ниско и средноквалифицирани кадри е безумно да го кажеш. Като ти не "знаеш", то почти със сигурност има някой безработен който "знае". Това не значи да лъжете разбира се, просто избягвайте да говорите за слабостите си.2)"Не отказвайте неплатен стаж"Приемайте неплатен стаж само и единствено ако целта ви е да трупате опит. Обещания от типа "след Х месеца неплатен стаж ще ти предложим договор" обикновено са лъжи. Важи особено за нискоквалифицирани професии. 3)"Не се притеснявайте, че нямате опит това, че не сте работили по специалността си, не означава, че трябва да се чувствате некомфортно по време на интервюто. Това, което трябва да направите, е да се постараете да направите наистина добро впечатление на бъдещия си работодател. Покажете му, че сте дисциплинирана, амбициозна и отговорна личност и че няма да сбърка, ако се спре на вас като кадър на компанията."Абсолютно НЕ. Във времена на криза работодателите искат качествени, опитни служители. На никой не му трябват служители които евентуално чак след половин-една година ще бъдат горе-долу компетентни. Затова е хубаво по време на следването си да натрупате стаж (именно тогава е времето за неплатен стаж) за да имате поне някакъв опит. Хубаво е също така да имате някакво портфолио - проекти които сте правили, състезания в които сте участвали, допълнителни сертификати които имате. Иначе просто нямате шанс. Казвам го като наскоро завършил човек, който вижда как 2/3 от състудентите му имат гигантски трудности с намирането на работа. За съжаление, в съврменният свят наличието на диплома отдавна не е достатъчно...