Чрез практика вроденият талант се развива и усъвършенства. Ако нямаш талант, нищо не може да ти помогне, колкото и упорит да си. Ако пък нямаш воля и си мързелив, талантът се прохабява. Така че 50/50.
Въпрос на осъзнатост и концентрация. Всичко идва от разбирането на това как нещо работи. След това е нагласа и вникване, усещане. Никой не ни учи, как да усещаме. Когато си "тук и сега" ще се изумиш от това, какво можеш да правиш и колко умело го правиш. Има някои утвърдени "факти" в ежедневието и живота ни, но това съвсем не са "факти", а променливи. Човек действително може да постигне страшно много без талант (таланта е чувствителността на човек спрямо дадена дейност, за това изглежда, че му "идва отвътре"), просто трябва да се нагласи на даденото трептене. И това съвсем не са глупости, говоря от опит...
Абе не са глупости да ти кажа. Това дето Бог ти го е дал има значение и ако го нямаш няма как да стигнеш върховете в съответната област колкото и воля, желание и дисциплина да имаш.Съдя от личен опит бтв. Когато бях ученик, голяма част от съучениците ми бяха зубърчета, особено в областта на математиката. Скъсваха си задниците от учене, учеха материала от година-две напред, частни уроци, кръжоци и не знам си още какво. Въпреки това, най-добрият математик в цялото училище беше едно корейче, който ми беше добър приятел и от първа ръка знам, че не полагаше особени усилия. Повече се интересуваше от спорт, програмиране и момичета. И въпреки това, с минимално количество учене успяваше да бие всички останали. Просто си му идваше отвътре.
преди 11 години
преди 11 години
преди 11 години
преди 11 години