Минусът на това да имаш избор

Не си даваш сметка как може да се обърне срещу теб факта, че имаш прекалено голям избор. Избор за партньори, избор за учебното заведение, избор за мястото, където да работите. И аз ще говоря именно за последното като нещо, с което успях да се сблъскам в последни месеци. 

В мига щом направиш избора си започваш да се питаш дали е било добра идея. Нормална и инстинктивна реакция, която не можеш да възпреш по никакъв начин. Подпишеш ли договора веднага се сещаш за всички онези други договори на всички онези други места, на които са ти предложили работа. И как те вече не са актуални. Вие вече си се обвързал с това място и след като си го направил законно, започват съмненията. „Трябваше ли?“; „Другото не беше ли по-добро“; „Там работата щеше да е по-лека“. 

В ход на началото на новата ти работа съмненията ти стават още по-големи.  Започването на нова работа е обвързано с прекалено много новости. Нови хора, нова среда, нов адрес, нов път, по който да минете и ново естество. Обучителния период е най-тегав, защото в началото трябва да правиш неща, от които почти нищо не разбираш и започваш да си мислиш, че имаш проблеми, понеже не схващаш от първия път. Става ти неловко да задаваш по петнайсет пъти въпрос за едно и също нещо и се отчайваш още повече. Знаеш, че трябва време, докато навлезеш в нещата, но все още си прекалено зелен и никак търпелив. Не ти се занимава.

Понеже си млад, ще те вземат почти за всяка една позиция, която не изисква някаква специализирана дейност. Затова решаваш да пуснеш още няколко cv-та на още няколко места с ясната идея, че няма да ти звъннат от всяко едно от тях. Взимат, че ти звънват от всяко едно и те канят на интервю след интервю, а ти търчиш като гламав от единия край на града до другия, за да си поговориш петнайсет минути с потенциалния си работодател. Оставаш доволен от себе си в края на деня и когато от всички оферти си си избрал една, решаваш да се впуснеш в новото ново. Приемаш.

И започваш отново. Подписваш нов договор и веднага щом го направиш се обръщаш назад и се питаш дали наистина беше необходимо да напускаш предишната си работа. Започваш да се замисляш, че ако може би беше дал малко повече време щеше да се справиш и по дяволите, защото не го направи? След това се замисляш за другите две меса, където ти предложиха да работиш и как те може би щяха да бъдат по-добри от това, за което току-що даде подписа си.

Сменяш и сменяш поредната работа, което ти дава страхотен опит и знание за нещата, които ти допадат и онези, които не ти. Но непрекъснато започваш отново. Непрекъснато обръщаш нова страница, като не можеш да спреш да прелистваш предишните, за да сравниш дали не си направил грешка като си ги зарязал. В някакъв момент се озоваваш с две работи, мислейки си, че ще е много забавно да работиш на две места. Звучи тежкарско и със сигурност ще изплати половината ти наем.

Тук прилагаме фразата „Не отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш“.

Ако не можеш да го сдъвчеш или плюеш, или гълташ. Въпрос на избор.