Най-голямото златно съкровище, намерено в България - Вълчитрънското

Вълчитрънското съкровище е най-голямото, намерено по нашите земи. То тежи 12,5 кг.
макар и да ни позволява да се докоснем по неповторим начин до древността, и днес има много въпроси,  които витаят около него.

Съкровището е датирано към 8-ми век пр. н.е. и се състои от 13 предмета. Седем от тях са с формата на похлупаци, наподобяващи ударните инструменти цимбали. Четирите дълбоки чаши /едната значително по-голяма/,  със завити нагоре дръжки, са изработени така, че да стоят в изправено положение, само когато са пълни. Обемистият съд, който наподобява кратер, тежи над 4 кг. Най-загадъчен е, обаче, съдът с трите бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и с обща разклонена дръжка, образуващи система от скачени съдове.
Той позволява да се наливат в него три  различни течности - най-вероятно вино, мед и мляко - които се смесват чрез тръбичките. Според специалистите, тройният съд е пряк свидетел на древните орфееви тайнства.

Целият комплект най-вероятно е използван за религиозните ритуали на тракийските царе жреци. Всички съдове са изработени с такова умение и съвършенство, че следи от приковаване и припояване между отделните части не се забелязват с просто око.  Златото е 24-каратово, с естествени сплави от сребро, мед и желязо.

Всичко това, обаче, въобще не впечатлило откривателите на съкровището - братята Тодор, Никола и Георги Цветанови от с. Вълчитрън, Плевенско. Тримата братя имали нива в местността ‘Дивите лозя’ и решили да я риголват, т.е.,  да я подготвят за засаждане на ново лозе.  Наели работници и  започнали работа.

Около 9 часа на 28 декември 1924 година, братята попаднали на казанче с похлупак, заринато на една лопата дълбочина, както те се изразяват ‘голямо колкото да се окъпе едно родилче’. В казанчето имало странни съдове, но те помислили, че са от пиринч и са знак, че наблизо има заровено имане. Започнали да копаят надълго и нашироко, но нищо друго не открили.

Вечерта братята показали намереното  в селската кръчма, но то не предизвикало никакво удивление и на тръгване, те го закачили на високата акация насред мегдана на селото. Там съкровището останало цяла нощ.  

По-късно, когато по света гръмнала новината за намереното съкровище, европейските вестници с удивление коментирали невежеството на българските селяни, които дори използвали най-големия ритуален съд за копаня на едно прасе.

Все пак, един от работниците, който работил на нивата на братя Цветанови, решил да
занесе част от находката при часовникар за проба. Часовникарят  бил поразен - находката била от чисто 24-каратово злато!

Веднага била известена плевенската полиция, която иззела съкровището от хамбара, където братята междувременно го били прибрали.

Изведнъж откривателите на съкровището се почувствали измамени и започнали съдебно дело. Адвокатът им се мъчел да докаже, че находката няма научна стойност и е най-добре да се претопи, от златото да се изработят накити и с парите от продажбата да се възмездят
клиентите му.  Сред тях даже се вписал и кметът на Вълчитрън, макар да не участвал в работата на нивата.

Така държавната премия от 1,5 милиона лева е поделена между двайсетина вълчитрънци. Останали им и парченцата злато, които те резнали онази вечер в кръчмата. Но златото не донесло щастие на тримата братя - те започнали да боледуват, дзапочнали да измират близките им. Братя Цветанови хиляди пъти съжалили за случилото се. Предишните собственици на нивата пък, ги гледали вече накриво от яд, че не те са намерили златото...